Процесията тръгна под гръмките звуци на оркестъра и се заизвива по улиците на Сан Франциско, с катафалката най-отзад. Повечето опечалени вървяха пеш, само по-възрастните бяха в коли.
На Пейдж й се струваше, че процесията обикаля града безцелно. Беше озадачена.
— Къде отиват? — попита тя едного до себе си.
Той се поклони леко и отвърна:
— Наш обичай е да прекараме мъртвеца покрай някои от местата, които са имали значение за него… ресторанти, в които се е хранел, магазини, в които е пазарувал, места, които е посещавал…
— Разбирам.
Шествието спря пред окръжна болница „Ембаркадеро“.
Човекът до Пейдж се обърна към нея и й каза:
— Тук работеше Том. Тук намери щастието си.
„Не е вярно — помисли си Пейдж. — Тук изгуби щастието си.“
Една сутрин, докато вървеше по Маркет Стрийт, Пейдж видя Алфред Търнър. Сърцето й заблъска лудо.
Не беше успяла да го забрави. Той тръгна да пресича улицата, но докато Пейдж стигне до ъгъла, светна червено. Тя обаче не обърна внимание на светофара и изтича на платното, без да чува клаксоните на колите и ядните викове на шофьорите.
Пейдж бързаше да го настигне. Хвана го за ръкава.
— Алфред…
Човекът се обърна.
— Моля?
Беше съвсем непознат.
Сега, когато Пейдж и Кет караха четвъртата година от лекарския си стаж, те оперираха редовно.
Кет работеше в неврохирургията и не спираше да се чуди на стотиците милиарди чудесни сложни компютри, наречени неврони, които обитаваха черепа. Работата беше вълнуваща.
Кет изпитваше невероятно уважение към повечето от колегите си. Те бяха блестящи, умели хирурзи. Имаше и неколцина, които й усложняваха живота. Опитваха се да я ухажват и колкото по-упорито Кет им отказваше, толкова повече ги амбицираше.
Веднъж чу един лекар да мърмори:
— Ето я, иде онази с железните гащи.
Една сутрин тя асистираше на д-р Киблър при мозъчна операция. Бе направен малък разрез в мозъчната кора и д-р Киблър вкара гумена канюла в левия страничен вентрикул — кухината в центъра на лявата половина на мозъка, докато Кет държеше разреза отворен с помощта на малък раноразширител. Беше се съсредоточила изцяло върху онова, което ставаше пред нея.
Д-р Киблър я погледна, докато работеше, и каза:
— Чувала ли си онзи виц за пияницата, който се доклатушкал до един бар и рекъл: „Бързо дай да пийна едно!“ — „Знаеш, че не мога — отвърнал барманът. — Ти вече си пиян.“
Борчето се врязваше все по-надълбоко.
— „Ако не ми дадеш едно питие, ще се самоубия.“
През канюлата от вентрикула потече гръбначномозъчна течност.
— „Ето какво ти предлагам — отвърнал барманът. — Ако ми изпълниш три желания, ще ти дам една бутилка.“
Доктор Киблър продължаваше да разказва, докато във вентрикула инжектираха петнадесет милиметра въздух и направиха рентгенови снимки анфас и профил.
— „Първо, виждаш ли го онзи футболист, който седи в ъгъла? Не съм в състояние да го помръдна оттук. Изхвърли го. Второ, имам домашен крокодил с болен зъб. Толкова е зъл, че не мога да се доближа до него. И трето, една лекарка от Министерството на здравеопазването иска да затвори бара. Изчукай я и ще ти дам бутилката.“
Операционната сестра изсмукваше с аспиратора кръвта в операционното поле.
— „Пияницата изхвърлил футболиста и влязъл в офиса, където бил крокодилът. Петнадесет минути по-късно излязъл целият окървавен и с разкъсани дрехи и попитал: «Къде е онази лекарка с болния зъб?»“
Д-р Киблър избухна в смях.
— Загря ли? Той изчукал крокодила вместо лекарката. Може би му е било по-приятно!
Кет стоеше бясна, раздирана от желание да го зашлеви.
Когато операцията свърши, тя влезе в дежурната стая, за да се опита да овладее гнева си. „Няма да се оставя тези копелета да ме надвият. Няма.“
От време на време Пейдж излизаше с колеги, но отказваше да се обвързва емоционално с когото и да било. Алфред Търнър я бе наранил твърде дълбоко и тя бе решила това никога вече да не се повтори.
По-голямата част от дните и нощите си прекарваше в болницата. Графикът бе смазващ, но Пейдж се занимаваше с обща хирургия и това й харесваше.
Една сутрин главният хирург Джордж Инглънд изпрати да я повикат.
— Тази година започваш да практикуваш избраната от теб специалност. Сърдечносъдова хирургия.
Тя кимна.