Мисис Хиърнс бе над петдесетте. Лицето й все още пазеше остатъци от някогашна хубост, но тялото й бе дебело и подпухнало. Тя се държеше за гърдите и стенеше.
— Умирам — повтаряше. — Умирам. Не мога да дишам.
— Всичко ще се оправи — увери я кротко Пейдж. Обърна се към сестрата. — Направихте ли електрокардиограма?
— Тя не ми дава да се докосна до нея. Казва, че е твърде нервна.
— Трябва да направим електрокардиограма — рече Пейдж на пациентката.
— Не! Не искам да умирам. Моля ви, не ме оставяйте да умирам…
Пейдж погледна сестрата.
— Извикайте доктор Баркър. Помолете го да дойде веднага.
Сестрата излезе забързано.
Пейдж притисна слушалката към гърдите на мисис Хиърнс. Ударите на сърцето й се сториха нормални, но не можеше да си позволи да рискува.
— Доктор Баркър ще бъде тук след няколко минути — каза тя на мисис Хиърнс. — Опитайте да се отпуснете.
— Никога не съм се чувствала толкова зле. Толкова ми е тежко на гърдите. Моля ви, не ме оставяйте.
— Няма да ви оставя — обеща й Пейдж.
Докато чакаше д-р Баркър, Пейдж телефонира в интензивното. Състоянието на Джими Форд не се бе променило. Все още беше в кома.
След тридесет минути пристигна д-р Баркър. Очевидно се бе облякъл набързо.
— Какво става? — попита той.
— Мисля, че мисис Хиърнс има втори сърдечен пристъп.
Д-р Баркър застана до леглото.
— Направихте ли електрокардиограма?
— Тя не ни дава.
— Пулс?
— Нормален. Няма треска.
Д-р Баркър постави слушалката на гърба на мисис Хиърнс.
— Поемете дълбоко въздух.
Тя се подчини.
— Отново.
Мисис Хиърнс шумно се оригна.
— Извинете ме — усмихна се тя. — О! Сега е по-добре.
Той я погледна внимателно.
— Какво вечеряхте, мисис Хиърнс?
— Хамбургер.
— Само хамбургер ли? Един?
— Два.
— Нещо друго?
— Ами нали знаете… лук и пържени картофи.
— А за пиене?
— Млечношоколадов шейк.
Д-р Баркър прибра слушалките.
— Сърцето ви е наред. Апетитът ви би трябвало да ви тревожи. — Той се обърна към Пейдж. — Имаме случай на киселини в стомаха. Бих искал да поговорим навън, докторе.
Когато излязоха в коридора, Баркър се развика.
— Какво, по дяволите, ви учат в медицинския институт? Не можете ли да различите киселини в стомаха от сърдечен пристъп?
— Помислих…
— Проблемът е, че не сте помислили изобщо! Ако ме събудите още веднъж посред нощ заради киселини в стомаха, място няма да си намерите. Разбрахте ли ме?
Пейдж стоеше сковано, с мрачно лице.
— Дайте й антиацид, докторе — каза саркастично Лорънс Баркър, — и ще видите как всичко ще й мине. Ще се видим в шест часа на визитация.
Пейдж го проводи с поглед, докато той ядосано се отдалечаваше.
Когато, препъвайки се, се върна на кушетката в дежурната стая, тя си помисли: „Ще убия Лорънс Баркър. Ще го направя бавно. Ще му е много зле. Ще има дузина тръби в тялото. Ще ме моли да го избавя от мъките му, но аз няма да го сторя. Ще го оставя да страда и когато се почувства по-добре… тогава ще го убия!“
15
Пейдж бе на сутрешна визитация със Звяра, както тайничко наричаше д-р Баркър. Беше му асистирала в три сърдечногръдни операции и въпреки неприязънта си към него не можеше да не се възхищава на невероятното му майсторство. Гледаше със страхопочитание как той отваряше пациента, сръчно сменяше сърцето му с донорско и го зашиваше. Операцията траеше по-малко от пет часа.
„След няколко седмици — мислеше си Пейдж — този човек ще може да се върне към нормален живот. Нищо чудно, че хирурзите си въобразяват, че са богове. Те буквално даряват втори живот.“
Неведнъж Пейдж бе наблюдавала как сърцето спира и се превръща в инертно парче плът. После ставаше чудото и безжизненият орган започваше отново да пулсира и да движи кръвта в умиращото тяло.
Веднъж по график на един пациент предстоеше да му вкарат катетър с балон в аортата. Пейдж бе в операционната, за да асистира на д-р Баркър. Точно преди да започнат, Баркър й се озъби:
— Ти ще оперираш!
Пейдж го погледна.
— Моля?
— Това е проста операция. Мислиш ли, че ще се справиш? — В гласа му звучеше презрение.
— Да — отвърна Пейдж напрегнато.
— Е, тогава действай!
Този човек я вбесяваше.
Баркър наблюдаваше как Пейдж опитно вкара тръбичка в артерията и я отведе до сърцето. Извърши го безупречно. Той стоеше, без да каже нищо.
„Да върви по дяволите — помисли си тя. — Каквото и да направя, никога няма да бъде доволен.“
Пейдж инжектира контрастно вещество през тръбичката. Следяха на монитора как оцветителят тръгна по коронарните артерии. На флуороскопския екран се появи образ, показващ степента на блока и локализацията му в артерията, докато един автоматичен апарат правеше рентгенови снимки.