— Разбира се. Защо не?
— Добре. — Групата се скупчи около Малори. — Обзалагам се на петстотин долара, че няма да я изчукаш.
— Приемам.
— Аз се обзалагам на триста.
Още един се обади.
— Включете и мен. Залагам шестстотин долара.
В крайна сметка облогът възлезе на пет хиляди долара.
— Колко време ми давате? — попита Малори.
Грънди се позамисли.
— Да речем, тридесет дни. Достатъчно ли е?
— И още как. Даже е много.
— Но ще се наложи да го докажеш. Тя трябва да признае, че е спала с теб.
— Няма проблеми. — Малори огледа групата и добави: — Леваци!
След петнадесет минути Грънди беше в кафенето, където закусваха Кет, Пейдж и Хъни. Той се приближи към масата им.
— Мога ли да седна при вас, дами… докторки де… за момент?
Пейдж вдигна поглед.
— Разбира се.
Грънди седна. Погледна Кет и рече извинително:
— Неприятно ми е да ти го кажа, но действително се вбесих и мисля, че е честно да си наясно…
Кет го погледна озадачено.
— Да съм наясно с какво?
Грънди въздъхна.
— Онзи старши стажант-лекар, който пристигна… Кен Малори…
— Да. И какво?
— Ами аз… Господи, колко е неловко. Той се обзаложи с някои лекари за пет хиляди долара, че ще те вкара в леглото си през следващите тридесет дни.
— Така ли? — Лицето на Кет бе мрачно.
— Не те виня, че се сърдиш. Повдигна ми се, когато научих. Е, просто исках да те предупредя. Ще те покани да излезете и си мислех, че ще е справедливо да знаеш защо го прави — каза Грънди с изражение на праведник.
— Благодаря — отвърна Кет. — Оценявам постъпката ти.
— Това беше най-малкото, което можах да направя.
Те го изгледаха, докато се провираше между масите към изхода.
В коридора го чакаха другите стажант-лекари.
— Как мина? — попитаха. Грънди се разсмя.
— Безупречно. Тя побесня. Копелето е свършено!
— Мисля, че това е ужасно — рече Хъни.
Кет кимна.
— Някой би трябвало да му направи пенисотомия. По-скоро в ада кънки ще карат, отколкото да изляза с това копеле.
Пейдж нещо мислеше. После каза:
— Знаеш ли какво, Кет? Може би ще е интересно именно да излезеш с него.
Кет я погледна изненадано.
— Какво!
Очите на Пейдж проблеснаха.
— Защо не? Щом иска да играе игрички, да му помогнем… само че ще играе нашата игра.
Кет се наведе напред.
— Продължавай.
— Той има тридесет дни, нали така? Когато те покани да излезете, ти ще си отзивчива, мила и любвеобилна. Искам да кажа, че ще си абсолютно луда по него. Ще го побъркаш. Единственото нещо, което няма да сториш, Бог да те поживи, е да легнеш с него. Ще му дадем урок за пет хиляди долара.
Кет се сети за доведения си баща. Това бе начин да си отмъсти.
— Харесва ми идеята — призна тя.
— Искаш да кажеш, че ще го направиш, така ли? — попита Хъни.
— Да.
Кет изобщо не разбра, че с тези думи подписа смъртната си присъда.
16
Джейсън Къртис не можеше да забрави Пейдж Тейлър. Той позвъни на секретарката на Бен Уолас.
— Здрасти. Обажда се Джейсън Къртис. Трябва ми телефонният номер на доктор Пейдж Тейлър.
— Разбира се, мистър Къртис. Момент. — И тя му даде номера.
Хъни вдигна телефонната слушалка.
— Доктор Тафт е на телефона.
— Обажда се Джейсън Къртис. Доктор Тейлър там ли е?
— Не, няма я. Дежурна е в болницата.
— О, жалко.
Хъни усети разочарованието в гласа му.
— Ако е нещо спешно, аз…
— Не, не.
— Мога да й кажа да ви се обади.
— Това би било чудесно. — Джейсън й продиктува телефонния си номер.
— Ще й предам.
— Благодаря ви.
— Търси те Джейсън Къртис — каза Хъни, когато Пейдж се върна от работа. — Звучеше много приятно. Ето номера му.
— Изгори го.
— Няма ли да му се обадиш?
— Не. Никога.
— Все още си влюбена в Алфред, нали?
— Разбира се, че не.
И това бе единственото, което Хъни успя да изкопчи от нея.
Джейсън изчака два дни, преди да позвъни отново. Този път вдигна Пейдж.
— Доктор Тейлър е на телефона.
— Здравейте! — зарадва се Джейсън. — Обажда се доктор Къртис.
— Доктор ли?…
— Може би не се сещате за мен — рече Джейсън непринудено. — Бях с вас на визитация преди няколко дни и ви поканих на вечеря. Вие казахте…
— Казах, че съм заета. И все още съм. Довиждане, мистър Къртис.
Тя тресна слушалката.
— Какво има? — попита Хъни.
— Нищо.
В шест часа на другата сутрин, когато стажант-лекарите се бяха събрали около Пейдж за сутрешната визитация, пристигна Джейсън Къртис. Беше облечен с бяла престилка.