— Тук е проблемът. Сега ще присаждаме.
Вече бе извадил дълго парче вена от единия крак. Приши част от него към главната артерия, която излизаше от сърцето. Другия край заши за една от коронарните артерии зад мястото на блока и кръвта тръгна по присадената вена, заобикаляйки блока.
Пейдж не можеше да не признае майсторската му работа. „Да не беше само такова копеле!“
Операцията продължи три часа. Накрая Пейдж вече почти губеше съзнание. Когато затвориха разреза, д-р Баркър се обърна към персонала и каза:
— Искам да благодаря на всички ви. — Не гледаше към Пейдж.
Залитайки, тя излезе от операционната, без да пророни дума, и се качи в кабинета на д-р Бенджамин Уолас. Уолас тъкмо влизаше.
— Изглеждаш изтощена — рече той. — Трябва да си починеш малко.
Пейдж пое дълбоко въздух, за да овладее гнева си.
— Искам да ме преместите в друг хирургичен екип.
Уолас я погледна внимателно.
— Ти си прикрепена към доктор Баркър, нали?
— Точно така.
— Какъв е проблемът?
— Попитайте него. Мрази ме. С удоволствие ще се отърве от мен. Все ми е едно с кого другиго ще работя.
— Ще поговоря с него.
— Благодаря ви.
Пейдж се обърна и излезе от кабинета. „По-добре да ме махнат от екипа му. Ако го видя още веднъж, ще го убия.“
Тя се прибра вкъщи и спа дванадесет часа. Събуди се с чувството, че се е случило нещо чудесно, после си спомни. „Вече няма да се налага да се срещам със Звяра!“ Шофира до болницата, подсвирквайки си.
Докато вървеше по коридора, към нея се приближи един санитар.
— Доктор Тейлър…
— Да?
— Доктор Уолас помоли да се отбиете в кабинета му.
— Благодаря — отговори Пейдж.
Почуди се с кой ли хирург ще работи. „Който и да е, все ще е по-поносимо“, помисли си тя. Влезе в кабинета на д-р Уолас.
— Е, днес изглеждаш много по-добре, Пейдж.
— Благодаря. И се чувствам по-добре.
Наистина беше така. Чувстваше се чудесно, изпълнена с огромно облекчение.
— Говорих с доктор Баркър.
Пейдж се усмихна.
— Благодаря ви. Наистина оценявам желанието да ми помогнете.
— Той не желае да те освободи.
Усмивката на Пейдж угасна. „Какво?“
— Каза, че си прикрепена към неговия екип и там ще останеш.
Тя не вярваше на ушите си.
— Но защо? — Знаеше защо. Това садистично копеле имаше нужда от жертва, от някого, когото да унижава. — Няма да остана.
Д-р Уолас я погледна печално.
— Боя се, че нямаш избор. Освен ако не желаеш да напуснеш болницата. Помисли си все пак.
Пейдж нямаше какво да мисли.
— Не. — Нямаше да разреши Баркър да я принуди да напусне. Точно това беше планът му. — Не — повтори бавно. — Ще остана.
— Добре. Значи всичко е уредено.
„Съвсем не — помисли си Пейдж. — Ще намеря начин да си го върна.“
В лекарската съблекалня Кен Малори се готвеше за визитация. Влязоха д-р Грънди и още трима лекари.
— Ето го нашия човек! — възкликна Грънди. — Как си, Кен?
— Добре — отвърна Малори.
Грънди намигна към другите.
— Не прилича на човек, на когото току-що са бутнали, нали? — Той отново се обърна към Малори. — Надявам се, че си готов с парите. Смятам да направя първоначална вноска за едно автомобилче.
Някой подхвърли:
— Аз пък ще си подновя целия гардероб.
Малори поклати глава и отрони със съжаление:
— Не бих разчитал на това, леваци. Пригответе се вие да плащате!
Грънди го погледна внимателно.
— Какво искаш да кажеш?
— Ако тя е лесбийка, аз съм евнух. Това е най-разтропаното маце, което съм срещал. Онази вечер едвам я удържах!
Мъжете се спогледаха разтревожено.
— Обаче не я вкара в леглото си?
— Единствената причина, поради която не го сторих, приятели, бе, че ни попречиха на път за спалнята. Имам среща с нея в събота вечер и ми е в кърпа вързана. — Малори привърши с преобличането. — А сега, джентълмени, моля да ме извините…
Час по-късно Грънди спря Кет в коридора.
— Търсех те — каза.
Изглеждаше сърдит.
— Какво има?
— Това копеле Малори. Толкова е сигурен в себе си, та разправя наляво и надясно, че ще те вкара в леглото си в събота вечер.
— Не се притеснявай — отвърна Кет мрачно. — Ще изгуби.
Когато Кен дойде да вземе Кет в събота вечер, тя беше в рокля с дълбоко деколте, която подчертаваше съблазнителната й фигура.
— Изглеждаш страхотно — каза той възхитено.
Тя го прегърна.
— Искам да изглеждам добре за теб. — Тя се притисна до него.
„Господи, ама тя наистина го иска!“
Когато Малори заговори, гласът му беше дрезгав.
— Виж, имам една идея, Кет. Преди да идем на вечеря, защо не влезем в спалнята и…