Тя галеше лицето му.
— О, миличък, колко бих желала. Но Пейдж си е у дома.
Всъщност Пейдж бе на работа в болницата.
— О!
— Ала след вечеря… — Кет остави изречението да увисне във въздуха.
— Да?
— Можем да идем в твоята квартира.
Малори я прегърна и целуна.
— Предложението е великолепно!
Заведе я в „Айрън Хорс“, където вечеряха изискано. Въпреки всичко Кет се забавляваше чудесно. Той бе чаровен и забавен и невероятно привлекателен. Сякаш искрено се интересуваше от всичко, свързано с нея. Тя знаеше, че я ласкае, но като че ли бе непресторен в комплиментите, които й правеше.
„Ако не знаех каква е работата…“
Малори почти не се докосна до храната. Единствената му мисъл бе: „След два часа ще спечеля десет хиляди долара… След един час ще спечеля десет хиляди долара… След тридесет минути…“
Допиха кафето си.
— Готова ли си? — попита Малори.
Кет докосна ръката му.
— Нямаш представа колко съм готова, миличък. Да вървим.
До апартамента на Малори взеха такси.
— Абсолютно съм луд по теб — шепнеше той. — Не познавам друга като теб.
А тя чуваше гласа на Грънди: „Толкова е сигурен в себе си, че разправя, че ще те вкара в леглото си в събота вечер.“
Когато стигнаха, Малори плати на шофьора и поведе Кет към асансьора. Струваше му се, че се качват цяла вечност. Той отвори вратата и каза нетърпеливо:
— Най-сетне.
Кет влезе.
Беше обикновен ергенски апартамент, който отчаяно се нуждаеше от женска ръка.
— О, чудесен е — прошепна тя. Обърна се към Малори. — Олицетворява теб.
Той се ухили.
— Нека ти покажа нашата спалня. Ще пусна малко музика.
Когато отиде при дека, Кет си погледна часовника. Гласът на Барбара Стрейзънд изпълни стаята. Малори я взе за ръка.
— Да вървим, сладурче.
— Чакай малко — каза Кет тихо.
Той я погледна озадачен.
— Защо?
— Просто искам да се насладя на този миг с теб. Знаеш ли, преди да…
— Защо не му се насладим в спалнята?
— Бих желала едно питие.
— Питие ли? — Малори се опита да скрие нетърпението си. — Добре. Какво предпочиташ?
— Водка с тоник, моля.
Той се усмихна.
— Мисля, че ще мога да задоволя това твое желание.
Отиде до малкия бар и наля две питиета.
Кет отново погледна часовника си. Малори се върна и й подаде едното.
— Заповядай, бебчо. — Вдигна чашата си. — За това, че сме заедно.
— За това, че сме заедно — отвърна Кет и отпи. — О, Божичко!
Той я погледна изненадан.
— Какво има?
— Това е водка!
— Нали това поиска?
— Така ли? Съжалявам. Мразя водка! — Погали го по лицето. — Ще ми сипеш ли скоч със сода?
— Разбира се. — Той преглътна нетърпението си и се запъти да налее ново питие.
Кет отново погледна часовника си. Кен Малори се върна.
— Заповядай.
— Благодаря ти, миличък.
Тя отпи две глътки. Малори й взе чашата и я сложи на масата. Прегърна Кет и я притисна до себе си. Тя усети, че той е възбуден.
— Сега — каза Кен тихо — нека впишем това в историята.
— О, да! — възкликна Кет. — Да!
Тя го поведе към спалнята.
„Направих го! — ликуваше вътрешно Малори. — Направих го! Ето, рухват стените на Ерихон!“ Той се обърна към Кет.
— Съблечи се, бебчо.
— Първо ти, миличък. Искам да те гледам, докато се събличаш. Това ме възбужда.
— Така ли? Добре.
Под погледа й Малори бавно си свали дрехите. Първо сакото, после ризата и вратовръзката, обувките и чорапите и накрая панталоните. Имаше стегната фигура на атлет.
— Възбужда ли те това, бебчо?
— О, да. Сега си свали шортите.
Малори остави шортите му бавно да паднат на пода. Имаше силна ерекция.
— Колко е красиво — възкликна Кет.
— Сега е твой ред.
— Добре.
И в този миг радиозумерът на Кет запиука.
Малори се стресна.
— Какво, по дяволите…
— Викат ме — каза Кет. — Мога ли да използвам телефона ти?
— Сега ли!
— Да. Сигурно е нещо спешно.
— Точно сега ли! Не може ли да почака?
— Скъпи, знаеш правилата.
— Но…
Пред очите на Малори Кет отиде до телефона и набра някакъв номер.
— Обажда се доктор Хънтър. — Послуша какво й говореха. — Така ли? Разбира се. Идвам веднага.
Малори я зяпаше като ударен с мокър парцал.
— Какво има?
— Трябва да отида в болницата, ангел мой.
— Сега ли!
— Да. Един от пациентите ми умира.
— Не може ли да почака, докато…
— Съжалявам. Ще го направим друга вечер.
Кен Малори стоеше гол, както го е майка родила, и гледаше как Кет излиза от апартамента. Когато вратата се затвори подире й, той взе чашата й и я запрати в стената.