— Какво е мнението ви за него?
— Каквото и на всички останали. С изключение може би на Де Бейки и Кули, доктор Баркър е най-добрият сърдечен хирург в света.
— Присъствахте ли в операционната зала онази сутрин, когато доктор Тейлър е оперирала пациент на име… — той се престори, че поглежда в някакво листче — … Ланс Кели?
Тонът на свидетеля се промени.
— Да, присъствах.
— Бихте ли описали какво стана тогава?
Д-р Питърсън подхвана неохотно:
— Ами нещата не тръгнаха на добре. Започнахме да губим пациента…
— Какво имате предвид, когато казвате „да губим пациента“…
— Сърцето му спря. Опитвахме се да го спасим и…
— Беше ли повикан доктор Баркър?
— Да.
— Той дойде ли в операционната, докато траеше операцията?
— Към края. Да. Но беше вече твърде късно да се направи каквото и да било. Не успяхме да съживим пациента.
— И каза ли нещо доктор Баркър на доктор Тейлър?
— Е, всички бяхме доста разстроени и…
— Попитах ви каза ли нещо доктор Баркър на доктор Тейлър.
— Да.
— И какво беше то?
Последва мълчание и насред това мълчание отвън удари гръм подобно глас Божи. Миг по-късно връхлетя буря, забивайки дъждовните капки като пирони по покрива на съда.
— Доктор Баркър каза: „Вие го убихте.“
Зрителите се разкрещяха. Съдия Йънг удари силно с чукчето.
— Стига! Да не сте пещерни хора? Още един такъв изблик, и ще ви изхвърля навън на дъжда!
Гюс Венабъл изчака шумът да се уталожи. В настъпилата тишина той попита:
— Сигурен ли сте, че доктор Баркър е казал точно това на доктор Тейлър — „Вие го убихте“?
— Да.
— Вие заявихте, че доктор Баркър е човек, чието мнение на медик се цени?
— О, да.
— Благодаря ви. Достатъчно, докторе. — Той се обърна към Алън Пен. — Свидетелят е ваш.
Пен стана и се приближи до свидетелското място.
— Доктор Питърсън, аз никога не съм присъствал на операция, но предполагам, че напрежението е огромно, особено при такова сериозно нещо като сърдечна операция.
— Напрежението е доста голямо.
— Колко души има в такъв момент в операционната? Трима или четирима?
— Най-малко половин дузина, а и повече.
— Наистина ли?
— Да. Винаги има двама хирурзи, единият асистира, понякога двама анестезиолози, операционна сестра и поне още една помощник-хирургична сестра.
— Разбирам. Тогава сигурно е доста шумно и нервно. Крещят се нареждания и така нататък.
— Да.
— Чувал съм също така, че по време на операция обичайна практика е да се пуска музика.
— Така е.
— Когато доктор Баркър влезе и видя, че Ланс Кели умира, това сигурно увеличи суматохата.
— Е, всички се мъчехме да спасим пациента.
— И беше доста шумно?
— Беше доста шумно, да.
— И въпреки всичко в цялата тази суматоха и шум и независимо от музиката вие чухте доктор Баркър да казва, че доктор Тейлър била убила пациента. При тази бъркотия човек би могъл и да сбърка, нали?
— Не, сър. Не греша.
— Кое ви кара да мислите така?
Д-р Питърсън въздъхна.
— Стоях точно до доктор Баркър, когато го каза.
Нямаше начин да излезе от положението.
— Приключих с въпросите.
Делото отиваше по дяволите и той не можеше нищо да направи. А щеше да стане и още по-лошо.
На свидетелското място застана Дениз Бери.
— Вие работите като медицинска сестра в окръжна болница „Ембаркадеро“, нали?
— Да.
— От колко време?
— Пет години.
— Да сте чували някакви разговори между доктор Тейлър и доктор Баркър?
— Разбира се. Много пъти.
— Можете ли да повторите някои от тях?
Сестра Бери погледна към доктор Тейлър и се поколеба.
— Е, доктор Баркър понякога е много язвителен…
— Не ви питах за това, сестра Бери. Помолих ви да ни разкажете нещо конкретно от онова, което сте чували да казва на доктор Тейлър.
Последва продължително мълчание.
— Веднъж й рече, че е некомпетентна и…
Гюс Венабъл се престори на изненадан.
— Чули сте доктор Баркър да казва на доктор Тейлър, че е некомпетентна?
— Да, сър. Но той винаги…
— Какво друго сте го чували да споменава по адрес на доктор Тейлър?
На свидетелката никак не й се отговаряше.
— Всъщност не мога да си спомня.
— Мис Бери, вие се заклехте.
— Е, веднъж каза… — Тя измрънка останалата част от изречението под носа си.
— Не ви чуваме. Говорете, моля. Какво сте го чули да казва?
— Той каза, че… не би позволил доктор Тейлър да оперира и кучето му.
Публиката в съдебната зала ахна.
— Сигурна съм обаче, че той искаше да каже…
— Мисля, можем да приемем, че доктор Баркър е искал да каже онова, което е казал.