— Обзалагам се, че тогава са мислели, че няма да изтрае дълго.
Джейсън се разсмя.
— Точно така. Когато бях в гимназията, в събота и неделя работех като екскурзовод.
— Сигурно си бил добър.
— Най-добрият. Искаш ли да чуеш част от изпълнението ми?
— С удоволствие.
Джейсън подхвана с носов глас на екскурзовод:
— Дами и господа, за ваше сведение най-старата улица в Сан Франциско е Грант Авеню, най-дългата е Мишън Стрийт — около дванадесет километра, най-широката е Ван Нес Авеню със своите тридесет и осем метра и сигурно ще се изненадате, когато научите, че най-тясната улица Де Форест Стрийт е само метър и тридесет сантиметра. Точно така, дами и господа, метър и тридесет сантиметра. Най-стръмната улица, която можем да ви предложим, е Филбърт Стрийт с наклон тридесет и един и половина градуса. — Той погледна Пейдж и се ухили. — Изненадан съм, че все още помня всичко това.
Когато слязоха от фуникулера, Пейдж се усмихна на Джейсън.
— Сега какво следва?
— Ще се возим с файтон.
След десет минути седяха във файтон, запрегнат с коне, който ги откара от Рибарския кей през Жирардели Скуеър до Норт Бийч. По пътя Джейсън й показваше интересните места и Пейдж с почуда установи, че й беше приятно. „Не се оставяй да се увлечеш.“
Качиха се на Койт Тауър, за да погледнат града отгоре. Когато слизаха, Джейсън я попита:
— Гладна ли си?
От чистия въздух Пейдж бе огладняла.
— Да.
— Добре. Ще те заведа в един от най-добрите китайски ресторанти в света, ресторанта на Томи Той.
Пейдж бе чувала в болницата да говорят за него.
Обедът се превърна в същинско угощение. Започнаха с прясно уловени омари с лютив сос и гореща и кисела супа с морски водорасли. После им сервираха пилешко филе с бял грах и американски орехи, телешко филе със сечуански сос и пържен ориз с четири вида подправки. За десерт ядоха прасковен мус. Кухнята беше чудесна.
— Идваш ли често тук? — попита Пейдж.
— Когато мога.
У Джейсън имаше нещо момчешко, което силно я привличаше.
— Кажи ми — обърна се към него тя, — винаги ли си искал да бъдеш архитект?
— Нямах избор — ухили се Джейсън. — Първите ми играчки бяха строителни кубчета. Вълнуващо е да мечтаеш за нещо и после да видиш как мечтата се превръща в бетон, тухли и камък и се извисява в небето, за да стане част от града, в който живееш.
„Ще ти построя Тадж Махал. Не е важно колко време ще ми отнеме!“
— Аз съм от онези щастливци, Пейдж, които прекарват живота си в правене на онова, което обичат. Кой беше казал: „Повечето хора живеят в тихо отчаяние“?
„Като моите пациенти“, помисли си Пейдж.
— Няма друго нещо, което бих искал да върша, или друго място, където да живея. Това е приказен град. — Гласът му бе изпълнен с възбуда. — В Сан Франциско има всичко за всички. Никога не се изморявам от него.
Пейдж го погледна внимателно, радвайки се на въодушевлението му.
— Бил ли си женен?
Джейсън сви рамене.
— Веднъж. И двамата бяхме твърде млади. Не се получи.
— Съжалявам.
— Няма за какво. Тя е омъжена за много богат индустриалец. А ти била ли си омъжена?
„Когато порасна, и аз ще стана лекар. Ние ще се оженим и ще работим заедно.“
— Не.
Обиколиха залива с корабче, минаха под Голдън Гейт и Бей Бридж. Джейсън отново заговори с екскурзоводския глас:
— А това, дами и господа, е прословутият Алкатрас, приютявал някога престъпници с най-печална слава в света, като Кели Картечницата, Ал Капоне и Робърт Струд, известен като Птицеловеца! „Алкатрас“ на испански значи пеликан. Отначало го наричали Пеликановия остров по името на птиците, които били единствените му обитатели. Знаете ли защо затворниците там вземали горещ душ всеки ден?
— Не.
— За да не могат да привикнат към студената вода на залива, ако решат да бягат.
— Вярно ли е това? — попита Пейдж.
— Някога да съм те лъгал?
Беше късен следобед, когато Джейсън й каза:
— Била ли си в Ной Вели?
Пейдж поклати глава.
— Не.
— Бих искал да ти покажа това място. Някога там е имало ферми и потоци. Сега е изпъстрена с ярко боядисани викториански къщи и градини. Къщите са много стари, защото може би само този район е бил пощаден от земетресението в 1906 година.
— Сигурно е привлекателно.
Джейсън се поколеба.
— Моята къща е там. Искаш ли да я видиш? — Забеляза реакцията й. — Пейдж, аз съм влюбен в теб.
— Та ние почти не се познаваме. Как можеш?…
— Разбрах го от мига, когато каза: „Не знаете ли, че на визитация се ходи с бяла престилка?“ Тогава се влюбих в теб.
— Джейсън…