Кет ги проследи с очи.
На вратата Шадоу се обърна и рече:
— Поздрави Майк от нас.
Тя изведнъж се вцепени.
— Това… това заплаха ли е?
— Ние не заплашваме, докторе. Казваме ти. Ако мистър Динето умре, ти и шибаното ти семейство ще бъдете изтрити от лицето на земята.
21
В лекарската съблекалня група лекари чакаха да се появи Кен Малори.
Когато влезе, Грънди каза:
— Привет на победителя! Искаме да чуем всички покъртителни подробности — той се ухили, — но номерът, приятелче, е, че искаме да ги чуем от нея.
— Нещо нямах късмет — усмихна се Малори. — Но вече можете да започнете да събирате парите.
Кет и Пейдж обличаха хирургическите костюми.
— Някога оперирала ли си лекар? — попита Кет.
— Не.
— Щастливка. Това са най-лошите пациенти на света. Знаят твърде много.
— Кого ще оперираш?
— Доктор Мървин „Внимавай“ Франклин.
— Късмет.
— Ще ми трябва.
Д-р Мървин Франклин беше шестдесетгодишен, слаб, плешив и раздразнителен.
Щом Кет влезе в стаята му, той се озъби:
— Крайно време беше да дойдете. Пристигнаха ли проклетите електролитни изследвания?
— Да — отвърна Кет. — Електролитите са нормални.
— Кой ви каза? Не вярвам на проклетата лаборатория. Почти никога не знаят какво правят. И проверете да не сбъркат нещо с кръвта за преливане.
— Ще проверя — рече Кет търпеливо.
— Кой ще оперира?
— Доктор Юргенсън и аз. Доктор Франклин, уверявам ви, че няма за какво да се тревожите.
— Чий мозък ще оперират, вашия или моя? Всички операции крият риск. И знаете ли защо? Защото половината от проклетите хирурзи не бива да се занимават с това. Би трябвало да са месари.
— Доктор Юргенсън е много способен лекар.
— Знам, иначе нямаше да му дам да ме докосне. Кой е анестезиологът?
— Мисля, че е доктор Милър.
— Този некадърник? Не го ща. Намерете ми някой друг.
— Доктор Франклин…
— Намерете ми някой друг. Вижте дали Халибъртън е свободен.
— Добре.
— И ми донесете имената на сестрите, които ще асистират в операционната. Искам да съм сигурен.
Кет го погледна право в очите.
— Може би предпочитате сам да направите операцията?
— Какво? — Той я зяпна за момент, после се усмихна неловко. — Мисля, че не.
— Тогава защо не ни оставите да си свършим работата? — каза Кет внимателно.
— Знаете ли какво? Харесвате ми.
— И вие ми харесвате. Даде ли ви сестрата успокоително?
— Да.
— Добре. След няколко минути ще сме готови. Има ли нещо, което мога да направя за вас?
— Да. Да обясните на глупавата сестра къде са ми вените.
В Четвърта зала мозъчната операция на д-р Мървин Франклин вървеше като по вода. Той не спря да мрънка през целия път от стаята до операционната.
— Не забравяйте — каза, — минимално количество упойка. Мозъкът не чувства нищо, стигнете ли дотам, няма да ви трябва много.
— Съзнавам това — рече Кет търпеливо.
— И следете температурата да не надхвърля пет градуса.
— Добре.
— И пуснете някаква бърза музика. Да ви раздвижи.
— Добре.
— И гледайте да осигурите най-добрата операционна сестра.
— Добре.
И още, и още.
След като пробиха отвора в черепа на д-р Франклин, Кет каза:
— Виждам съсирека. Не изглежда чак толкова зле. — Тя се залови на работа.
След три часа, когато започваха да затварят разреза, в операционната влезе главният хирург Джордж Инглънд и се приближи към Кет.
— Кет, привършваш ли тук?
— Съвсем накрая сме.
— Остави доктор Юргенсън да продължи. Трябваш ни бързо. Имаме спешен случай.
Кет кимна.
— Идвам. — Тя се обърна към Юргенсън: — Ще довършиш ли?
— Няма проблеми.
Кет излезе с Джордж Инглънд.
— Какво се е случило?
— По график трябваше да оперираш по-късно, но пациентът ти има кръвоизлив. Карат го в момента в Трета операционна зала. Май няма да го бъде. Ще се наложи да оперираш веднага.
— Кой е?
— Някой си мистър Динето.
Кет го погледна ужасена.
— Динето?
„Ако мистър Динето умре, ти и шибаното ти семейство ще бъдете изтрити от лицето на земята.“
Кет забърза по коридора към Трета операционна зала. Срещу нея крачеха Райно и Шадоу.
— Какво става? — попита Райно.
Устата на Кет бе толкова пресъхнала, че й бе трудно да говори.
— Мистър Динето има кръвоизлив. Трябва да оперираме веднага.
Шадоу я сграбчи за ръката.
— Оперирай тогава! Но помни какво ти казахме. Да остане жив на всяка цена.
Кет си издърпа ръката и се втурна в операционната.
Поради промяната в графика с Кет щеше да оперира д-р Ванс. Той беше добър хирург. Кет започна ритуалното миене с четка — по половин минута за всяка ръка, отделно по половин минута за всяка длан. Повтори процедурата, а после изми ноктите си.