Д-р Ванс застана до нея и започна и той да се мие.
— Как се чувстваш?
— Добре — излъга Кет.
Вкараха Лу Динето в операционната на количка в полусъзнание и внимателно го преместиха на масата. Обръснатата му глава бе измита и дезинфекцирана с разтвор, който светеше в ярко оранжево под операционните лампи. Беше блед като смъртта.
Екипът бе на мястото си — д-р Ванс, още един стажант-лекар, анестезиологът, две операционни сестри и помощник-хирургическата сестра. Кет провери дали всичко, което можеше да й потрябва, е на мястото си. Погледна мониторите на стената — кислородно насищане, въглероден двуокис, температура, мускулни стимулатори, предсърдечен стетоскоп, ЕКГ, автоматично кръвно налягане и алармените сигнали за разпадане на връзката. Всичко беше наред.
Анестезиологът закачи маншона за кръвно налягане на ръката на Динето, после сложи на лицето му гумена маска.
— Хайде сега. Дишайте дълбоко. Поемайте дълбоко дъх.
Динето заспа преди третото вдишване. Операцията започна.
Кет изреждаше на глас.
— Контузия в средата на мозъка, причинена от съсирек, който е преминал през клапата на аортата. Блокира малък кръвоносен съд отдясно на мозъка и леко засяга лявата половина. — Бръкна по-надълбоко. — Намира се в долния край на мозъчния водопровод. Скалпел.
Пробиха малък отвор с размер на монетка с електрическата дрелка, за да открият твърдата мозъчна обвивка. След това Кет отвори обвивката, за да открие сегмент от кората на мозъка под нея.
— Форцепс!
Операционната сестра й подаде електрическия форцепс.
Разрезът остана отворен с помощта на малък самоподдържащ серетрактор.
— Има страхотно много кръв — каза Ванс.
Кет взе каутеризатора и започна да каутеризира кървящите кръвоносни съдове.
— Ще го овладеем.
Д-р Ванс започна да изсмуква през меки памучни тампончета, които се поставяха върху мозъчната обвивка. Кървящите вени по повърхността й веднага бяха коагулирани.
— Върви добре — каза Ванс. — Ще прескочи.
Кет въздъхна с облекчение.
В този миг Лу Динето се вдърви и тялото му се сгърчи от спазъм.
— Кръвното пада! — обади се анестезиологът.
— Прелейте му още кръв! — нареди Кет.
Всички гледаха монитора. Кривата застрашително се изправяше. Два бързи сърдечни удара, следвани от вентрикулно мъждукане.
— Дайте шок! — изкомандва остро Кет.
Веднага закачи електрическите възглавнички за тялото му и включи машината.
Гръдната клетка на Динето се издигна, после спадна.
— Инжекция с епинефрин! Бързо!
— Няма сърдечна дейност! — извика след малко анестезиологът.
Кет опита отново, увеличавайки мощността. Отново бързо конвулсивно движение.
— Няма сърдечна дейност! — провикна се анестезиологът. — Асистолия. Никакъв ритъм.
Кет отчаяно се помъчи за последен път. Тялото се повдигна по-високо, после пак падна. Нищо.
— Мъртъв е — каза д-р Ванс.
22
Червеният код е сигнал за тревога, който незабавно мобилизира целия персонал, за да бъде спасен животът на някой пациент. Когато сърцето на Лу Динето спря насред операцията, хирургическият екип по червения код се втурна да помага.
Кет чу как по високоговорителите се разнесе:
— Червеният код в трета операционна… червеният код в трета операционна…
„Червен се римува с вкочанен.“
Кет беше в паника. Тя отново включи електрошока. Опитваше се да спаси не само живота на Динето, но и своя, и живота на Майк. Тялото на Динето подскочи и инертно се отпусна отново.
— Опитай още веднъж! — подкани я Ванс.
„Ние не заплашваме, докторе. Казваме ти. Ако мистър Динето умре, ти и цялото ти шибано семейство ще бъдете изтрити от лицето на земята.“
Кет включи машината за кой ли път. Тялото му се повдигна във въздуха с десетина сантиметра и рухна обратно.
— Отново!
„Няма да стане — мислеше си Кет отчаяно. — Няма да умра заради него.“
Изведнъж операционната се напълни с лекари и сестри.
— Какво чакаш? — попита я някой.
Кет си пое дълбоко въздух и натисна отново. За миг нямаше никакъв резултат. Внезапно на монитора се появи слаба точка. Изчезна, отново се появи, отново изчезна, пак се появи, после започна да се усилва все повече, докато се превърна в безспорно стабилизиран ритъм.
Кет гледаше, без да вярва на очите си.
В претъпканото помещение заръкопляскаха.
— Ще оживее! — изкрещя някой.
— Исусе, висеше на косъм!