„Дори нямат представа колко тънък беше този косъм“, помисли си Кет.
След два часа свалиха Лу Динето от масата и го подкараха обратно към интензивното. Кет вървеше до него. Райно и Шадоу чакаха в коридора.
— Операцията е успешна — каза тя. — Ще се оправи.
Кен Малори беше загазил сериозно. Течеше последният ден, в който можеше да спечели облога. Проблемите се бяха натрупали постепенно, така че той почти не бе осъзнал какво става. Още от първата вечер бе сигурен, че няма да срещне трудности да вкара Кет в леглото. „Трудности ли? Та тя плаче за това!“ Сега часът удари и той бе изправен пред катастрофа.
Малори се замисли за всички онези неща, дето му бяха попречили — съквартирантките на Кет, които се връщаха точно когато тя щеше да легне с него, вечната й заетост, щом я поканеше да излязат, пиукането на радиозумера и как го остави гол, братовчед й, който дойде на гости, как веднъж проспа срещата им, менструацията й. Изведнъж той се замисли. „Чакай малко! Това не може да са все съвпадения!“ Кет нарочно му погаждаше номера! Някак беше научила за облога и бе решила да го направи на глупак, да му изиграе лоша шега на стойност десет хиляди долара, с които той не разполагаше. „Кучка!“ Шансовете му да спечели бяха не по-големи, отколкото в началото. Тя нарочно го бе подвела. „Как, по дяволите, се оставих така?“ Знаеше, че няма начин да намери парите.
Когато влезе в лекарската съблекалня, вече го чакаха.
— Ден за разплащане! — пропя Грънди.
Малори се насили да се усмихне.
— Имам право до полунощ, нали? Повярвайте ми, мъжки, готова е.
Някой се изкиска.
— Разбира се. Ще ти повярваме, когато го чуем от самата дама. Просто приготви парите до сутринта.
Малори се разсмя.
— По-добре вие пригответе вашите.
Трябваше да излезе от ситуацията. И внезапно му хрумна решението.
Кен Малори намери Кет в лекарската стая. Седна срещу нея.
— Чух, че си спасила живота на някакъв пациент.
— Както и собствения си.
— Какво?
— Нищо.
— Искаш ли да спасиш и моя живот?
Кет го погледна въпросително.
— Ела да вечеряш с мен тази вечер.
— Много съм изморена, Кен.
Беше се изморила от играта, която играеше с него. „Стига ми толкоз — помисли си Кет. — Време е да спра. Всичко свърши. Попаднах в собствения си капан.“ Щеше й се да беше различен човек. Само ако бе честен с нея. „Наистина бих могла да го обичам“, призна си Кет.
Малори обаче нямаше намерение да я остави да се измъкне.
— Ще се приберем рано — заумилква се той. — Все някъде трябва да вечеряш.
Кет кимна неохотно. Щеше да е за последно. Бе намислилиа да му каже, че знае за баса. И да сложи край на играта.
— Добре.
Хъни излезе от болницата в четири часа след обяд. Погледна си часовника и реши, че има достатъчно време да напазарува набързо. Отиде в „Кендълиър“ да купи свещи за апартамента, после в „Сан Франциско Тий енд Кофи Къмпани“, за да осигури прилично кафе за закуска, а оттам в „Крис Кели“ за бельо.
Натоварена с пакети, тръгна да се прибира. „Ще хапна нещо у дома“, каза си тя. Знаеше, че Кет има среща с Малори, а Пейдж е дежурна.
Мъчейки се да не изпусне пакетите, Хъни влезе в апартамента и затвори вратата подире си. Светна лампата. От банята излизаше огромен негър, от когото капеше кръв по белия килим. Бе насочил към нея пистолет.
— Само да гъкнеш, и ще ти отнеса шибаната глава!
Хъни изпищя.
23
Малори седеше срещу Кет в ресторанта на Шрьодер на Фронт Стрийт.
„Играта е към края си — помисли си той, — а засега резултатът е нулев.“ Какво щеше да стане, ако не успееше да плати десетте хиляди долара? Щеше набързо да се разчуе из болницата и да му излезе име на мошеник и кофтар.
Кет бъбреше за един от пациентите си, а Малори я гледаше в очите, без да чува нито дума. По-важни неща му се въртяха в ума.
Вечерята бе почти към края си и сервитьорът донесе кафе. Кет си погледна часовника.
— Утре рано съм дежурна, Кен. Мисля, че е по-добре да вървим.
Той седеше, с поглед забит в масата.
— Кет… — Вдигна очи. — Има нещо, което трябва да ти кажа.
— Да?
— Искам да ти призная нещо. — Той си пое дълбоко въздух. — Не ми е лесно.
Тя го гледаше озадачена.
— Какво е то?
— Срам ме е. — Трудно намираше думи. — Аз… имах глупостта да се обзаложа с няколко лекари, че… че ще спя с теб.
Кет го гледаше втренчено.
— Ти…
— Моля те, не казвай нищо. Толкова ме е срам от това. Започнах на шега, но шегата бе за моя сметка. Случи се нещо, което не можех да допусна. Влюбих се в теб.
— Кен…
— Досега никога не съм се влюбвал, Кет. Имал съм много жени, но никога не съм изпитвал подобно нещо. Непрекъснато мисля за теб. — Пое въздух на пресекулки. — Искам да се оженя за теб.