На Кет й се зави свят. Всичко се обърна нагоре с краката.
— Аз… аз не знам какво да…
— Ти си единствената жена, на която съм направил предложение. Моля те, кажи „да“. Ще се омъжиш ли за мен, Кет?
Значи той й бе говорил всичките онези приятни неща съвсем искрено! Сърцето й щеше да изхвръкне. Като че ли внезапно се бе сбъднала една прекрасна мечта. Тя искаше от него само да е честен. И сега той беше честен с нея. През цялото време се е чувствал виновен. Не беше като другите мъже. Беше истински, чувствителен.
Когато го погледна, очите й светеха.
— Да, Кен. О, да!
Усмивката му освети стаята.
— Кет… — Той се наведе и я целуна. — Толкова съжалявам за този глупав бас. — Поклати глава със самонасмешка. — Десет хиляди долара. Можехме да използваме тези пари за медения си месец. Но си заслужава да ги изгубя, след като имам теб.
„Десет хиляди долара“, помисли си Кет.
— Бях такъв глупак.
— Кога ти изтича срокът?
— Днес в полунощ, но вече няма значение. Важни сме ние двамата. И това, че ще се оженим. Ние…
— Кен?
— Да, скъпа?
— Да вървим у вас. — Очите на Кет искряха закачливо. — Все още имаш време да спечелиш баса.
В леглото Кет беше тигрица.
„Господи! Струваше си да дочакам това“, помисли си Малори. Всички чувства, потискани от нея през годините, сега изведнъж избликнаха. Тя бе най-страстната жена, която някога бе познавал. След два часа той беше изтощен. Притисна Кет в прегръдките си.
— Ти си невероятна — каза.
Тя се приповдигна на лакти и го погледна.
— Както и ти, миличък. Толкова съм щастлива.
Малори се ухили.
— И аз съм щастлив. — „Като за десет хиляди долара! — помисли си той. — Плюс страхотен секс.“
— Обещай ми, че винаги ще е така, Кен.
— Обещавам — изрече Малори с най-искрения си глас.
Кет си погледна часовника.
— По-добре да се облека.
— Не можеш ли да прекараш нощта тук?
— Не, сутринта Пейдж ще ме закара до болницата. — Тя го целуна топло. — Не се тревожи. Имаме цял живот пред нас.
Той я гледаше, докато се обличаше.
— Нямам търпение да си получа парите от облога. Ще изкараме страхотен меден месец. — Малори сбърчи вежди. — Ами ако момчетата не ми повярват? Надали ще е достатъчна честната ми дума.
Кет се позамисли за миг. Най-сетне каза:
— Не се безпокой. Ще ги уведомя.
Малори се ухили.
— Връщай се в леглото.
24
Негърът с насочения към Хъни пистолет изкрещя:
— Казах ти да си затваряш устата!
— Аз… съжалявам — измънка Хъни. Тя трепереше. — Ка… какво искате?
Той притискаше хълбока си с ръка, опитвайки се да спре кръвта.
— Искам сестра си.
Хъни го погледна озадачена. Очевидно беше луд.
— Сестра ви ли?
— Кет. — Гласът му глъхнеше.
— О, Божичко! Вие сте Майк!
— Да.
Пистолетът падна от ръката му и той се изхлузи на пода. Хъни се втурна към него. Кръвта шуртеше от една на вид огнестрелна рана.
— Лежи мирно — каза Хъни. Изтича до банята и взе кислородна вода и голяма хавлиена кърпа. После се върна при Майк. — Ще боли — предупреди го тя.
Той лежеше твърде слаб, за да помръдне. Тя поля раната с кислородна вода и притисна кърпата. Майк си захапа ръката, за да не изкрещи.
— Ще извикам линейка да те закарат в болницата — засуети се Хъни.
Той я сграбчи за ръката.
— Не! Никаква болница. Никаква полиция — промълви едва чуто. — Къде е Кет?
— Не знам. — Хъни безпомощно вдигна рамене. Беше някъде с Малори, но нямаше представа къде. — Ще се обадя на една приятелка.
— На Пейдж ли? — попита той.
Хъни кимна.
— Да.
„Значи Кет му е разказала за нас двете.“
Минаха десет минути, докато открият Пейдж.
— По-добре си ела у дома — рече Хъни.
— Дежурна съм, Хъни. И съм насред…
— Братът на Кет е тук.
— О, добре, кажи му…
— Прострелян е.
— Какво?
— Прострелян е.
— Ще пратя фелдшери и…
— Той каза никакви болници и никаква полиция. Не знам какво да правя.
— Зле ли е?
— Доста зле.
Последва пауза.
— Ще намеря някой да ме замести. Идвам след половин час.
Хъни остави слушалката и се обърна към Майк.
— Пейдж ще дойде.
Когато два часа по-късно Кет се прибираше, изпълваше я ликуващо блаженство. Преди самата мисъл за секс я изнервяше, страхуваше се, че няма да й хареса след ужасните спомени от миналото, но Кен Малори превърна всичко в чудесно изживяване. Той отприщи у нея чувства, за които не бе и подозирала.