Болницата бе по-натоварена от обикновено. Пейдж имаше тридесет и шест часово дежурство и не можеше да си поеме дъх от спешни случаи. Едва бе затворила очи в дежурната стая, и я събуди остър телефонен звън.
Тя допря сънено слушалката до ухото си.
— Ало?
— Доктор Тейлър, бихте ли дошли в стая 422, веднага?
Пейдж се опита да си избистри мозъка. „Стая 422. Един от пациентите на д-р Баркър. Ланс Кели.“ Току-що му бяха сменили митралната клапа. „Нещо трябва да е станало.“ Пейдж се смъкна, залитайки, от кушетката и излезе в празния коридор. Реши да не чака асансьора. Изтича нагоре по стълбите. „Може би просто сестрата е нервна. Ако е нещо сериозно, ще повикам доктор Баркър“, помисли си тя.
На пациента не му достигаше въздух и той стенеше. Сестрата се обърна към Пейдж с облекчение.
— Не знаех какво да направя, докторе. Аз…
Пейдж бързо се приближи към леглото.
— Ще се оправите — каза окуражително. Хвана китката му с два пръста. Пулсът му прескачаше лудо. Митралната клапа нещо не беше в ред.
— Да му дадем успокоително — предложи Пейдж.
Сестрата й приготви спринцовка и Пейдж направи венозна инжекция. После рече:
— Кажете на старшата сестра да събере операционен екип, веднага. И повикайте доктор Баркър!
След петнадесет минути Кели беше на операционната маса. Екипът се състоеше от две операционни сестри, помощник-хирургическа сестра и двама стажант-лекари. В ъгъла насреща бе качен високо монитор за сърдечната дейност, ЕКГ и кръвното налягане.
Влезе анестезиологът и на Пейдж й се дощя да наругае. Повечето анестезиолози в болницата бяха опитни лекари, но Хърман Кох бе изключение. Пейдж бе работила с него и преди и се опитваше по възможност да го избягва. Не му се доверяваше. Сега нямаше избор.
Наблюдаваше го как прикрепя тръба към гърлото на пациента, докато тя разгръщаше чаршафа с отвора и го поставяше върху гърдите му.
— Подай през шийната вена — каза Пейдж.
— Добре — кимна Кох.
— Какъв е проблемът? — попита един от стажант-лекарите.
— Вчера доктор Баркър подмени митралната клапа. Мисля, че се е скъсала. — Пейдж погледна към д-р Кох. — Заспа ли?
Кох кимна.
— Спинка като у дома си.
„Де и ти да беше там“, помисли си Пейдж.
— Какво използваш?
— Пропофол.
— Добре.
Пейдж следеше как свързваха Кели с апарата сърце-бял дроб, за да може да му направи сърдечно-белодробен байпас. Провери данните от мониторите на стената. Пулс 140… кислородно насищане 92 процента… кръвно налягане 80 на 60.
— Да започваме — каза.
Пейдж пристъпи под горещата бяла 1100-ватова светлина и се обърна към операционната сестра.
— Скалпел, моля…
Операцията започна.
Пейдж отстрани теловете по гръдната клетка от операцията предния ден. После направи разрез от долната част на гушата до долния край на гръдната кост, а един от стажант-лекарите попиваше кръвта с марля.
Внимателно проряза слоевете тлъстина и мускули, докато не се показа неритмично тупкащото сърце.
— Ето го проблема — каза Пейдж. — Перфорирало предсърдие. Около сърцето се събира кръв и го притиска. — Погледна монитора на стената. Налягането бе паднало опасно.
— Увеличете притока — нареди тя.
Вратата на операционната се отвори и влезе Лорънс Баркър. Застана отстрани, наблюдавайки какво става.
— Доктор Баркър, искате ли да… — понечи да попита Пейдж.
— Това е ваша операция.
Тя хвърли бърз поглед към Кох.
— Внимавай. По дяволите, ще му предозираш упойката! Намали!
— Но аз…
— Налягането му пада!
— Какво искаш да направя? — попита Кох безпомощно.
„Би трябвало да знаеш“, помисли си Пейдж сърдито.
— Дай лидокаин и епинефрин! Веднага! — изкрещя тя.
— Добре.
Пейдж гледаше как Кох взима спринцовката и инжектира интравенозно пациента.
Единият от стажант-лекарите погледна монитора и извика:
— Кръвното налягане пада.
Пейдж се бореше трескаво да спре потока от кръв. Обърна се към Кох.
— Твърде много подаваш! Казах ти да…
Ритъмът на сърдечната дейност на монитора изведнъж стана хаотичен.
— Господи! Нещо не е наред!
— Дайте дефибрилатора! — извика Пейдж.
Помощник-хирургическата сестра посегна за дефибрилатора на количката, отвори две стерилни лопатки и ги включи. Натисна копчетата да ги зареди и след десет секунди ги подаде на Пейдж.
Тя взе лопатките и ги постави точно над сърцето на Кели. Тялото на Кели подскочи и се отпусна.
Пейдж опита пак, карайки го със силата на волята си да се върне към живот, да задиша отново. Нищо. Сърцето остана безжизнено, мъртъв, безполезен орган.