— Ще направиш нещо повече! — озъби му се съдия Йънг. — Ще промениш цялото си отношение. Предупреждавам те, че след още един такъв номер ще обявя съдебния процес за невалиден.
— Да, ваша милост.
Когато се върнаха в съдебната зала, съдия Йънг каза:
— Апелирам към съдебните заседатели да пренебрегнат изцяло последния въпрос на прокурора. — Тя се обърна към него. — Можете да продължавате.
Гюс Венабъл отново се доближи до обвиняемата.
— Доктор Тейлър, сигурно сте се изненадали много, когато сте научили, че преднамерено убитият от вас човек ви е завещал един милион долара.
Алън Пен скочи отново.
— Възразявам!
— Приема се. — Съдия Йънг стрелна Венабъл. — Провокирате търпението ми.
— Извинявам се, ваша милост. — Той се обърна отново към подсъдимата. — Трябва да сте били в много приятелски отношения с вашия пациент. Искам да кажа, че не всеки ден някой завещава на почти непознат човек милион долара, нали?
Пейдж Тейлър леко поруменя.
— Дружбата ни беше в рамките на отношенията между лекар и пациент.
— Не беше ли нещо повече от това? Човек не лишава от наследство любимата си жена и семейство и не оставя един милион долара на непознат без никакви увещания. Онези разговори, които твърдите, че сте имали по неговите бизнеспроблеми…
Съдия Йънг се наведе напред и каза с предупреждаващ тон:
— Мистър Венабъл…
Прокурорът вдигна ръце в знак, че се е предал. Отново се обърна към обвиняемата.
— Значи вие с Джон Кронин сте си бъбрили приятелски. Той ви е разказвал разни лични неща за себе си и ви е харесвал и уважавал. Така ли според вас стоят нещата, докторе?
— Да.
— И срещу това той ви завещава един милион долара?
Пейдж погледна към съдебната зала. Не отговори.
Нямаше какво да отговори.
Венабъл се бе запътил към прокурорското място, когато изведнъж се обърна с лице към обвиняемата.
— Доктор Тейлър, преди малко дадохте показания, че не сте знаели за парите, които ви е завещал Джон Кронин, нито пък че е възнамерявал да лиши семейството си от наследство.
— Точно така.
— Колко печели един лекар в окръжна болница „Ембаркадеро“?
Алън Пен скочи на крака.
— Възразявам! Не виждам…
— Въпросът е уместен. Подсъдимата може да отговори.
— Тридесет и осем хиляди долара годишно.
Венабъл подхвърли съчувствено:
— Не е много в днешно време, как мислите? И като се приспаднат данъците, удръжките и ежедневните разходи, не остава за луксозно пътешествие, да речем, до Лондон, Париж или Венеция, нали?
— Предполагам, че не.
— Значи не сте планирали такава почивка, защото не можете да си я позволите?
— Точно така.
Алън Пен отново реагира.
— Ваша милост…
Съдия Йънг се обърна към прокурора.
— Накъде биете, мистър Венабъл?
— Просто исках да удостоверя, че обвиняемата не би могла да планира луксозна почивка, без да получи пари от някого.
— Тя вече отговори на въпроса.
Алън Пен знаеше, че трябва да направи нещо. Хич не му се искаше, но се приближи към обвиняемата бодро, като че ли беше спечелил от лотарията.
— Доктор Тейлър, спомняте ли си за тези туристически брошури?
— Да.
— Крояхте ли планове да пътувате до Европа, или пък да наемете яхта?
— Разбира се, че не. Беше само шега, невъзможна мечта. Аз и приятелките ми мислехме, че това ще повдигне настроението ни. Бяхме много изморени и… тогава идеята ни се стори добра. — Гласът й постепенно заглъхна.
Алън Пен хвърли тайно поглед към съдебните заседатели. По лицата им бе изписано пълно недоверие.
Гюс Венабъл разпитваше обвиняемата повторно.
— Доктор Тейлър, познавате ли доктор Лорънс Баркър?
Тя изведнъж си спомни: „Ще убия Лорънс Баркър. Ще го направя бавно. Ще го накарам първо да страда… после ще го убия.“
— Да. Познавам доктор Баркър.
— В каква връзка?
— Често работехме заедно през последните две години.
— Бихте ли казали, че той е компетентен лекар?
Алън Пен скочи.
— Възразявам, ваша милост. Обвиняемата…
Но преди да успее да завърши или съдия Йънг да се произнесе по въпроса, Пейдж отговори.
— Той е повече от компетентен. Той е блестящ.
Пен се свлече отново на стола си, твърде зашеметен, за да каже нещо.
— Бихте ли обяснили по-подробно?
— Доктор Баркър е един от най-известните сърдечни хирурзи в света. Той има голяма частна практика, но три дни от седмицата работи доброволно в окръжна болница „Ембаркадеро“.
— Значи вие цените високо преценката му по медицинските въпроси?
— Да.
— Смятате ли, че би могъл да прецени компетентността на друг лекар?