— Не ме интересува никой освен теб — рече Малори сърдечно.
Когато се качиха в шофирания от частен шофьор ролс-ройс, Лорън попита:
— Къде да те оставим, миличък?
— В болницата. Трябва да видя някои пациенти.
Нямаше такова намерение. Кет бе дежурна, възнамеряваше да действа.
Лорън го погали по страната.
— Горкото ми бебче. Работиш твърде много.
Малори въздъхна.
— Няма значение. След като помагам на хората.
Откри Кет в отделението по гериатрия.
— Здрасти, Кет.
Тя беше сърдита.
— Снощи имахме среща, Кен.
— Знам. Съжалявам. Не успях да дойда и…
— Това е за трети път от миналата седмица. Нищо не разбирам.
Ставаше ужасно досадна.
— Кет, трябва да поговорим. Няма ли някоя празна стая наоколо?
Тя се замисли за миг.
— Един пациент го изписахме от 315-а. Да отидем там.
Тръгнаха по коридора. Приближи се една сестра.
— О, доктор Малори! Доктор Питърсън ви търсеше. Той…
— Кажете му, че съм зает. — Хвана Кет за ръката и я въведе в асансьора.
Когато пристигнаха на третия етаж, мълчаливо изминаха пътя по коридора и влязоха в стая 315. Малори затвори вратата подире им. Дишаше тежко. Цялото му златно бъдеще зависеше от следващите няколко минути.
Взе ръката на Кет в своята. Беше дошъл часът на откровението.
— Кет, знаеш, че съм луд по теб. Към никого не съм изпитвал онова, което чувствам към теб. Но, сладка, да родиш бебе точно сега… е… не схващаш ли колко е неподходящо? Искам да кажа… и двамата работим денонощно, не изкарваме достатъчно…
— Но можем да се оправим — настоя Кет. — Обичам те, Кен, и аз…
— Чакай. Искам само да отложим за известно време. Нека свърша стажа си в болницата и да започна частна практика. Бихме могли да заминем на Изток. След няколко години ще можем да си позволим да се оженим и да си родим дете.
— След няколко години ли? Но аз ти казах, че съм бременна.
— Знам, миличка, но са минали колко… два месеца, нали? Имаш достатъчно време да направиш аборт.
Кет го погледна потресена.
— Не! Няма да абортирам. Държа да се оженим веднага. Сега.
„Имаме яхта в Южна Франция. Искате ли да прекарате медения си месец на френската Ривиера? Ще отлетите с нашия «Гълфстрийм».“
— Вече казах на Пейдж и Хъни, че ще се женим. Те ще ми бъдат шаферки. И за бебето им казах.
Малори усети как го побиха студени тръпки. Нещата се изплъзваха от контрол. Ако семейство Харисъи надушеше за това, с него беше свършено.
— Не трябваше да го правиш.
— Защо не?
Малори се насили да се усмихне.
— Искам частният ни живот да си остане частен. — „Ще ти уредя частна практика… Ще можеш да изкарваш по двеста-триста хиляди долара още първите една-две години.“ — Кет, питам те за последен път. Ще направиш ли аборт? — С цялото усилие на волята си се опитваше да я застави да каже „да“, мъчейки се да не прозвучи отчаяние в гласа му.
— Не.
— Кет…
— Не мога, Кен. Казах ти как се чувствах, когато абортирах като момиче. Заклех се, че няма да преживея отново подобно нещо. Не ме карай повече.
И в този миг Кен Малори разбра, че не може да рискува. Нямаше избор. Трябваше да я убие.
32
Хъни чакаше всеки ден с нетърпение да види пациента си от стая 306. Името му беше Шон Рейли — хубав ирландец с черна коса и искрящи черни очи. Според Хъни неотдавна бе прехвърлил четиридесетте.
Когато влезе при него за пръв път по време на визитация, тя погледна картона му и каза:
— Виждам, че сте тук за холецистостомия.
— Аз пък мислех, че ще ми оперират жлъчката.
Хъни се усмихна.
— Същото е.
Шон втренчи в нея черните си очи.
— Могат да ми изрежат всичко, което пожелаят, с изключение на сърцето. То принадлежи на вас.
Хъни се разсмя.
— Ласкателството отваря всички врати.
— Надявам се, миличка.
Щом й останеха няколко свободни минути, Хъни се отбиваше да побъбри с Шон. Той бе чаровен и забавен.
— Заслужава човек да го оперират само за да се навърташ наоколо, мъничката ми.
— Не сте нервен заради операцията, нали? — попита тя.
— Не и ако ти ме оперираш, любов моя.
— Аз не съм хирург. Аз съм интернист.
— Позволено ли е на интернистите да вечерят с пациентите си?
— Не. Забранява го специално правило.
— А интернистите нарушават ли правилата?
— Никога. — Хъни се усмихваше.
— Мисля, че си красива — рече Шон.
Никой досега не бе казвал на Хъни подобно нещо. Тя усети, че се изчервява.
— Благодаря.