— Ти си като свежа утринна роса по полята на Киларни.
— Били ли сте някога в Ирландия? — попита Хъни.
Той се разсмя.
— Не, но ти обещавам да идем там заедно някой ден. Ще стане, ще видиш.
Беше смешно ирландско ласкателство и все пак… Следобеда Хъни отново намина при Шон.
— Как се чувствате?
— По-добре, щом си при мен. Помисли ли кога бихме могли да се срещнем за вечеря?
— Не — излъга Хъни.
— Надявах се след операцията да те изведа. Не си сгодена или омъжена или някоя друга подобна глупост, а?
Хъни се усмихна.
— Не съм правила никаква подобна глупост.
— Добре! Нито пък аз. Кой ще ме вземе?
„Много жени“, помисли си Хъни.
— Ако обичаш домашно приготвена храна, аз съм страхотен готвач.
— Ще видим.
Когато на другата сутрин Хъни отиде в стаята на Шон, той каза:
— Имам едно подаръче за теб. — И й връчи къс рисувателна хартия.
На нея бе скицирана Хъни, идеализирана, със смекчени черти.
— Много ми харесва! — възкликна тя. — Вие сте чудесен художник!
И изведнъж си спомни за думите на ясновидката: „Ще се влюбиш. Той е художник.“ Тя отправи странен поглед към Шон.
— Нещо не е наред ли?
— Не — изрече Хъни бавно. — Не.
След пет минути Хъни влезе в стаята на Франсис Гордън.
— Ето я и Девата!
— Спомняте ли си, че ми казахте, че ще се влюбя в някого… в един художник? — попита Хъни.
— Да.
— Е, аз… аз мисля, че се запознах с него.
Франсис Гордън се усмихна.
— Видя ли? Звездите никога не лъжат.
— Можете ли… можете ли да ми разкажете малко повече за него? За нас?
— Там в онова чекмедже има карти таро. Би ли ми ги подала, моля?
Докато изваждаше картите, Хъни си помисли: „Това е смешно! Аз не вярвам в тия работи!“
Франсис Гордън нареждаше картите. Тя кимаше сама на себе си и се усмихваше, ала изведнъж спря. Лицето й побледня.
— О, Господи! — Вдигна очи към Хъни.
— Какво… какво има? — попита Хъни.
— Този художник. Казвате, че вече сте се запознали?
— Така мисля. Да.
Гласът на Франсис Гордън се изпълни с тъга.
— Горкичкият човек. — Тя погледна към Хъни. — Съжалявам… толкова съжалявам.
По график трябваше да оперират Шон Рейли на другата сутрин.
В 8:15 д-р Уилям Раднор беше във Втора операционна зала и се подготвяше за операцията.
8:25. Камионът със седмичния запас от банки кръв спря край входа за бърза помощ на окръжна болница „Ембаркадеро“. Шофьорът ги отнесе в кръвната банка в мазето. Дежурният стажант-лекар Ерик Фостър пиеше кафе и ядеше датски петифурки с хубавичката млада сестричка Андреа.
— Къде да ги сложа? — попита шофьорът.
— Оставете ги там долу. — Фостър посочи един ъгъл.
— Добре. — Шофьорът извади някакъв формуляр. — Трябва ми подписът ви.
— Окей. — Фостър подписа. — Благодаря.
— Няма защо. — Шофьорът си тръгна.
Фостър се обърна към Андреа.
— Докъде бяхме стигнали?
— Обясняваше ми колко съм възхитителна.
— Точно така. Ако не беше омъжена, щях наистина да те подгоня — смигна й стажант-лекарят. — Правиш ли забежки?
— Не. Съпругът ми е боксьор.
— О! Имаш ли сестра?
— Да.
— И тя ли е толкова хубава?
— По-хубава дори.
— Как се казва?
— Мерилин.
— Защо някоя вечер не си уредим среща с теб и сестра ти?
Докато бъбреха, факсът затрака. Фостър не му обърна внимание.
8:45. Д-р Раднор започна операцията на Шон Рейли. В началото тръгна гладко. Операционната функционираше като добре смазана машина, управлявана от кадърни хора, които си гледаха работата.
9:05. Д-р Раднор стигна до кистозния канал. До момента операцията вървеше като по учебник. Когато започна да изрязва жлъчния мехур, ръката му се хлъзна и скалпелът клъцна една артерия. Рукна кръв.
— Исусе! — Той се опита да спре кръвта.
Анестезиологът извика:
— Кръвното му е деветдесет и пет. Изпада в шок!
Раднор се обърна към помощната сестра.
— Докарайте още кръв, незабавно!
— Веднага, докторе.
9:06. Телефонът в кръвната банка иззвъня.
— Не си тръгвай — каза Фостър на Андреа. Той мина покрай факса, който бе спрял да трака, и вдигна слушалката. — Кръвна банка.
— Имаме нужда от четири банки нулева група във Втора операционна зала, веднага.
— Добре.
Фостър затвори и отиде в ъгъла, където бяха складирали новата кръв. Измъкна четири банки и ги постави върху горната лавица на металната количка, използвана за такива спешни случаи. Провери отново банките.
— Нулева група — каза на глас.
И позвъни за санитар.
— Какво става? — попита Андреа.