Фостър погледна графика пред себе си и рече:
— Изглежда, някой пациент затруднява доктор Раднор.
9:10. В кръвната банка влезе санитар.
— Какво има?
— Занеси това във Втора операционна зала. Чакат я.
Проследи с очи санитаря, докато изкарваше количката, и се обърна към Андреа.
— Разкажи ми за сестра си.
— Тя също е омъжена.
— О…
Андреа се усмихна.
— Но тя прави забежки.
— Наистина ли?
— Шегувам се. Трябва да се върна на работното си място, Ерик. Благодаря за кафето и за петифурката.
— Винаги на твое разположение.
Той я проследи с поглед и си помисли: „Какъв страхотен задник!“
9:12. Санитарят чакаше асансьора да го закара на втория етаж.
9:13. Д-р Раднор правеше всичко възможно, за да избегне катастрофата.
— Къде е проклетата кръв?
9:15. Санитарят бутна вратата на Втора операционна зала и помощната сестра я отвори на мига.
— Благодаря — каза тя. Отнесе банките в помещението. — Кръвта дойде, докторе.
— Започнете да му я преливате. Бързо!
В кръвната банка Ерик Фостър допи кафето си, мислейки за Андреа. „Всички хубавички са омъжени.“
Когато тръгна към бюрото си, мина покрай факса. Измъкна съобщението. Там пишеше:
„Повторение на предупреждение № 687 от 25 юни: червени кръвни телца, прясно замразена плазма. Банки: СВ 83711, СВ 800007. Щатските кръвни банки на Калифорния, Аризона, Вашингтон, Орегон. Тестуването на разпространените кръвни продукти показва повторна реакция на антитела HIV-I.“
Той остана загледан в листа за миг, после отиде до бюрото си и взе фактурата, която подписа, за току-що доставените банки кръв. Погледна номера на фактурата. Той бе еднакъв с номера от предупреждението.
— О, Божичко! — възкликна. Грабна телефона. — Дайте ми Втора операционна, бързо!
Вдигна една от сестрите.
— Обаждам се от кръвната банка. Току-що изпратих четири банки кръв нулева група. Не я използвайте! Веднага изпращам нова.
— Съжалявам, вече е късно — отговори сестрата.
Д-р Раднор съобщи на Шон Рейли.
— Беше грешка — каза Раднор. — Ужасна грешка. Какво ли не бих дал да не се беше случило.
Шон го гледаше потресен.
— Господи! Значи ще умра.
— Няма да можем да разберем дали сте HIV-позитивен още шест или осем седмици. А дори и да сте, това не означава задължително, че ще се разболеете от СПИН. Ще направим за вас всичко възможно.
— Какво още, по дяволите, можете да направите за мен? — каза Шон горчиво. — Аз съм пътник.
Когато Хъни научи за това, се почувства смазана. Сети се за думите на Франсис Гордън. „Горкичкият човек.“
Шон Рейли спеше, но Хъни все пак влезе в стаята. Тя дълго седя до леглото му и го гледа. Той отвори очи.
— Сънувах, че всичко е било кошмар и че няма да умра.
— Шон…
— Ти дойде да навестиш трупа, така ли?
— Моля те, не говори така.
— Как можа да стане такова нещо? — извика той.
— Някой е допуснал грешка, Шон.
— Господи, не искам да умра от СПИН!
— Някои хора с HIV никога не се разболяват от СПИН. Ирландците са късметлии.
— Бих искал да ти повярвам.
Тя взе ръката му в своите.
— Трябва.
— Не съм набожен — каза Шон, — но като нищо ще стана.
— И аз ще се помоля с теб — рече Хъни.
Той се усмихна тъжно.
— Предполагам, че трябва да забравим за вечерята, а?
— О, не. Няма да се измъкнеш толкова лесно. Чакам я с нетърпение.
Той я погледна внимателно.
— Наистина ли?
— Разбира се. Каквото и да стане. Не забравяй, че си обещал да ме заведеш в Ирландия.
33
— Добре ли си, Кен? — попита Лорън. — Изглеждаш напрегнат, миличък.
След вечеря останаха сами в огромната библиотека на семейство Харисън. Една прислужница и икономът бяха сервирали шест блюда и по време на вечерята той и Алекс Харисън — „Наричай ме Алекс“ — поговориха за блестящото бъдеще на Малори.
— Защо си напрегнат?
„Защото тази бременна черна кучка очаква да се оженя за нея. Защото всеки миг ще се разчуе за нашия годеж, тя ще научи и ще вдигне врява. Защото цялото ми бъдеще може да рухне.“
Той притегли Лорън към себе си.
— Предполагам, защото работя твърде много. Пациентите за мен не са просто пациенти, Лорън. Те са хора в беда и аз не мога да спра да се тревожа за тях.
Тя го погали по лицето.
— Това е едно от нещата, които обичам в теб, Кен. Толкова си грижлив.
— Предполагам, че така съм възпитан.
— О, забравих да ти кажа. Редакторът на светската колонка на вестник „Кроникъл“ и един фотограф ще дойдат тук в понеделник за интервю.