— Да, докторе — каза той търпеливо. — Нейните.
— Това е невъз… Чакайте! Значи е сложил ръкавици и след като е свършил, е оставил нейните отпечатъци по кюретата. Как ви се струва?
— Като предположение на човек, който гледа твърде често полицейски сериали по телевизията.
— Тоест не вярвате, че Кет е била убита?
— Боя се, че не.
— Направиха ли аутопсия?
— Да.
— И?
— Съдебният лекар констатира случайна смърт. Доктор Малори ми каза, че е решила да не ражда бебето, така че очевидно е…
— Влязла в банята и се е заклала, така ли? — прекъсна го Пейдж. — За Бога, инспекторе! Тя беше лекарка, хирург! Няма начин да си направи подобно нещо.
Инспектор Бърнс рече замислено:
— Вие смятате, че Малори я е предумал да абортира, опитал се е да й помогне, а после си е отишъл, когато нещата са тръгнали на зле, така ли?
Пейдж поклати глава.
— Не. Кет никога нямаше да се съгласи. Той предумишлено я е убил. — Тя започна да размишлява на глас. — Кет беше яка. Трябвало е да бъде в безсъзнание, за да може той да направи с нея онова… което е направил.
— При аутопсията не намерихме никакви следи от удари или пък нещо, от което да изгуби съзнание. Нямаше белези от душене по врата…
— Имаше ли някакви следи от приспивателно или…
— Нищо. — Той забеляза изражението по лицето на Пейдж. — Не ми изглежда да е убийство. Мисля, че доктор Хънтър е преценила погрешно и… Съжалявам.
Тя го проследи с очи до вратата.
— Чакайте! — спря го Пейдж. — Имате мотив.
Той се обърна.
— Всъщност не. Малори твърди, че се е съгласила да направи аборт. Не ни остава почти нищо, нали?
— Само дето е убийство — каза Пейдж упорито.
— Докторе, не разполагаме с доказателства. Единствено с неговите думи за решението на жертвата, а тя е мъртва. Наистина съжалявам.
Инспектор Бърнс затвори вратата подире си.
„Няма да оставя Кен Малори да се измъкне безнаказано“, помисли си тя отчаяно.
Джейсън дойде да види Пейдж.
— Научих за случилото се — каза той. — Не мога да повярвам! Как е могла да си направи такова нещо?
— Не го е направила — отвърна Пейдж. — Убили са я. — И разказа на Джейсън за разговора си с инспектор Бърнс. — Полицията няма да предприеме нищо. Мислят, че е нещастен случай. Джейсън, аз съм виновна, че Кет е мъртва.
— Ти ли?
— Преди всичко аз я предумах да тръгне с Малори. Тя не искаше. Започна като глупава шега, а после тя… тя се влюби в него. О, Джейсън!
— Не бива да се обвиняваш за това — рече той твърдо.
Пейдж се огледа отчаяно.
— Не мога да живея повече в този апартамент. Трябва да се преместя оттук.
Джейсън я прегърна.
— Нека се оженим веднага.
— Толкова скоро… Искам да кажа, Кет още не е…
— Знам. Ще изчакаме седмица-две.
— Добре.
— Обичам те, Пейдж.
— И аз те обичам, миличък. Не е ли глупаво? Чувствам се виновна, защото двете с Кет се влюбихме и тя е мъртва, а аз — жива.
Снимката се появи във вторник на първа страница на вестник „Сан Франциско Кроникъл“. На нея усмихнатият Кен Малори бе прегърнал през рамо Лорън Харисън. Заглавието гласеше: „Богата наследница се омъжва за лекар“.
Пейдж не вярваше на очите си. Само два дни бяха минали от смъртта на Кет, а Кен Малори обявяваше годежа си с друга жена! През цялото време, докато е обещавал да се ожени за Кет, е кроял планове за сватба с друга. „Ето защо е убил Кет. Да не му пречи!“
Пейдж взе слушалката и набра полицейското управление.
— Инспектор Бърнс, моля ви.
Миг по-късно разговаряше с инспектора.
— Обажда се доктор Тейлър.
— Да, докторе.
— Видяхте ли снимката в „Кроникъл“ тази сутрин?
— Да.
— Ето ви го мотива! — възкликна Пейдж. — Кен Малори е трябвало да затвори устата на Кет, преди Лорън Харисън да научи за нея. Длъжен сте да арестувате Малори. — Тя почти крещеше по телефона.
— Чакайте малко. Успокойте се, докторе. Мотив може и да имаме, но нямаме грам доказателства. Вие казахте сама, че доктор Хънтър е трябвало да бъде в безсъзнание, за да може Малори да направи аборта. След разговора с вас отново се срещнах със съдебния патолог. Няма следи от никакъв удар, който да причини загуба на съзнание.
— Тогава й е дал нещо упойващо — не отстъпваше Пейдж. — Не е изключено да е хлоралхидрат. Той действа бързо и…
Инспектор Бърнс каза търпеливо:
— Докторе, няма следи от хлоралхидрат в тялото й. Съжалявам… наистина съжалявам… но не можем да арестуваме един мъж, защото се кани да се ожени. Има ли нещо друго?
„И още какво!“
— Не — отвърна Пейдж.
Тръсна слушалката и се замисли.