„Малори трябва да й е дал някаква дрога. Най-лесно е могъл да я вземе от аптечния пункт на болницата.“
След петнадесет минути Пейдж вече пътуваше към окръжна болница „Ембаркадеро“.
Главният фармацевт Пит Самюълс беше там.
— Добро утро, доктор Тейлър. С какво мога да ви помогна?
— Мисля, че преди няколко дни доктор Малори е бил тука и е взел някакво лекарство. Той ми спомена как се казваше, но аз забравих.
Самюълс сви вежди.
— Не си спомням доктор Малори да е идвал поне от месец.
— Сигурен ли сте?
Самюълс кимна.
— С положителност. Щях да си спомня. Винаги говорим за футбол.
Сърцето на Пейдж се сви.
— Благодаря ви.
„Отишъл е в някаква друга аптека.“ Пейдж знаеше, че по закон всички рецепти за наркотични вещества трябва да бъдат в три екземпляра — един за пациента, един за Бюрото за лекарствен контрол и третият за аптеката.
„Някъде — помисли си Пейдж — Кен Малори е оставил рецепта. В Сан Франциско има може би двеста-триста аптеки.“ Нямаше начин да издири рецептата. Вероятно Малори я беше използвал, преди да убие Кет, тоест в събота или неделя. „Ако е било в неделя, може би имам шанс — помисли си Пейдж. — В неделя са отворени малко аптеки.“
Тя се качи горе и прегледа графика за събота. Д-р Кен Малори е бил дежурен цял ден, значи навярно е пуснал рецептата в неделя. Колко аптеки работеха в неделя в Сан Франциско?
Пейдж вдигна телефона и позвъни във Фармацевтичния съвет на щата.
— Обажда се доктор Тейлър — каза тя. — Миналата неделя една моя приятелка е оставила рецепта в някаква аптека. Помоли ме да я взема, но не мога да си спомня името на аптеката. Дали ще можете да ми помогнете?
— Не виждам как, докторе. Ако не знаете…
— Повечето аптеки са затворени в неделя, нали?
— Да, но…
— Ще съм ви благодарна, ако ми дадете списък на онези, които са били отворени.
След кратка пауза жената от другата страна каза:
— Ами ако е важно…
— Много е важно — увери я Пейдж.
— Почакайте малко.
В списъка имаше тридесет и шест аптеки, пръснати из целия град. Щеше да бъде просто, ако можеше да се обърне за помощ към полицията, но инспектор Бърнс не й вярваше. „Ние с Хъни ще трябва да свършим това“, помисли си Пейдж.
Тя обясни на Хъни какво има предвид.
— Стреляш съвсем напосоки, нали? — попита Хъни. — Дори не знаеш дали е пуснал рецептата в неделя.
— Това е единствената следа, която имаме. — „Която Кет има.“ — Аз ще проверя аптеките в Ричмънд, Марина, Норт Бийч, Бпър Маркет, Мишън и Потреро, а ти — в Екселсиор, Ингълсайд, Лейк Мерсед, Уестърн Едишън и Сънсет.
— Добре.
В първата аптека, в която влезе, Пейдж показа удостоверението си и рече:
— Един мой колега, доктор Кен Малори, е оставил рецепта тук миналата неделя. Сега е извън града и ме помоли да взема още една опаковка от лекарството, но аз не си спомням как се казваше. Бихте ли проверили, моля?
— Доктор Кен Малори ли? Момент. — Аптекарят се върна след няколко минути. — Съжалявам, но не сме изпълнявали в неделя никаква рецепта на доктор Малори.
— Благодаря ви.
В следващите четири аптеки Пейдж получи същия отговор.
И Хъни удари на камък.
— Имаме хиляди рецепти, разбирате ли?
— Знам, но става дума за миналата неделя.
— Нямаме рецепта от доктор Малори. Съжалявам.
Двете прекараха деня в обикаляне на аптеките. Накрая започнаха да се обезкуражават. Едва късно следобед Пейдж откри онова, което търсеше, в една малка аптека в района на Потреро. Аптекарят каза:
— О, да, ето. Доктор Кен Малори. Спомням си го. Канеше се да посети пациент у дома му. Впечатлих се, защото малцина лекари го правят днес.
„Нито един стажант-лекар не ходи по домовете.“
— За какво е рецептата?
Пейдж затаи дъх.
— Хлоралхидрат.
Тя почти трепереше от възбуда.
— Сигурен ли сте?
— Така пише.
— Как се казва пациентът?
— Спирос Леватис.
— Имате ли нещо против да ми направите копие от рецептата? — помоли Пейдж.
— Съвсем не, докторе.
Час по-късно Пейдж беше в кабинета на инспектор Бърнс. Тя сложи рецептата на писалището му.
— Ето го доказателството ви. В неделя доктор Малори е отишъл в аптека на километри от мястото, където живее, и е взел хлоралхидрат. Сложил го е в питието на Кет и когато е изгубила съзнание, я е заклал, така че да прилича на нещастен случай.
— Казвате, че е сложил хлоралхидрата в питието й и после я е убил?
— Да.
— Има само един проблем, доктор Тейлър. В тялото й нямаше хлоралхидрат.
— Трябва да има. Патологът е сгрешил. Помолете го отново да провери.