Той започваше да губи търпение.
— Докторе…
— Моля ви! Знам, че съм права.
— Губите ни времето.
Пейдж седеше насреща му и не сваляше очи от него. Бърнс въздъхна.
— Добре. Ще му се обадя отново. Може би наистина е допуснал грешка.
Джейсън дойде да вземе Пейдж за вечеря.
— Ще вечеряме у нас — рече той. — Има нещо, което искам да ти покажа.
По пътя тя разказа на Джейсън всичко, което се беше случило.
— Ще намерят хлоралхидрата в тялото й — уверяваше го Пейдж. — И Кен Малори ще си получи заслуженото.
— Толкова съжалявам за това, Пейдж.
— Знам. — Тя притисна ръка към страната му. — Благодаря на Бога, че имам теб.
Колата спря пред къщата на Джейсън. Пейдж погледна през прозореца и зяпна. Зелената морава отпред бе оградена с бяла дъсчена ограда.
Беше сама в тъмния апартамент. Кен Малори си бе отворил с ключа, който му бе дала Кет, и тихичко се приближаваше към спалнята й. Пейдж чу стъпките му, но преди да успее да помръдне, той скочи върху й и я стисна за гърлото.
— Ти, кучко такава! Опитваш се да ме унищожиш. Е, повече няма да си вреш носа наоколо. — Започна да стиска по-силно. — Надхитрих ви всичките, нали? — Пръстите му се впиваха все повече. — Никой не е в състояние да докаже, че съм убил Кет.
Тя се помъчи да изпищи, но не можеше да диша. Отскубна се и изведнъж се събуди. Беше сама в стаята си. Пейдж седеше в леглото и трепереше.
През остатъка от нощта не можа да заспи в очакване да се обади инспектор Бърнс. Той позвъни в десет часа сутринта.
— Доктор Тейлър?
— Да. — Тя затаи дъх.
— Получих третите поред изследвания от съдебния патолог.
— И какво? — Сърцето й биеше силно.
— Няма следи от хлоралхидрат или други упойващи вещества в тялото на доктор Хънтър. Никакви.
Това беше невъзможно! Би трябвало да има. Нямаше следи от удар или нещо, от което да изгуби съзнание. Нямаше белези от душене по врата. Нещо не се връзваше. Кет е трябвало да бъде в безсъзнание, когато Малори я е убил. Съдебният патолог грешеше.
Тя реши сама да поговори с него.
Доктор Долан беше раздразнителен.
— Не ми харесва, дето ме разпитвате така — промърмори той. — Проверих три пъти. Съобщих на инспектор Бърнс, че няма следи от хлоралхидрат в нито един от органите й, и наистина нямаше.
— Но…
— Има ли още нещо, докторе?
Пейдж го погледна безпомощно. Изчезна и последната й надежда. Кен Малори щеше да се измъкне.
— П… предполагам, че не. Щом не сте намерили никакви химикали в тялото й, тогава не…
— Не съм казвал, че не съм намерил никакви химикали.
Тя го стрелна с очи.
— Открихте ли нещо?
— Слаба следа от трихлоретилен.
Тя сбърчи вежди.
— И какво би могъл да предизвика?
Той сви рамене.
— Нищо. Това е болкоуспокояващо лекарство. Не може да приспи никого.
— Разбирам.
— Съжалявам, че не мога да ви помогна.
Пейдж кимна.
— Благодаря ви.
Тя крачеше по дългия антисептичен коридор, извеждащ от моргата навън, потисната, с чувство, че пропуска нещо. Толкова беше сигурна, че Кет е била упоена с хлоралхидрат.
„Намерили следи само от трихлоретилен. Той не може да приспи никого. Но защо е имало трихлоретилен в тялото на Кет? Кет не вземаше никакви лекарства.“ Пейдж спря насред коридора, а умът й трескаво заработи.
Щом пристигна в болницата, отиде направо в медицинската библиотека на петия етаж. Намери трихлоретилена в справочника след по-малко от минута. Описанието гласеше: „Безцветна, прозрачна, летлива течност, със специфично тегло 1,47 при 59 градуса по Фаренхайт. Халогениран въглеводород с химическа формула CCl CCclass="underline" CHCl.“
И на последния ред откри онова, което търсеше. „При метаболизиране на хлоралхидрата се получава като страничен продукт трихлоретилен.“
35
— Инспекторе, дошла е доктор Тейлър.
— Пак ли? — Изкушаваше се да я върне. Преследваше я натрапчиво зле скалъпената й теория по въпроса. Трябваше да сложи край на това. — Нека влезе.
Когато Пейдж пристъпи в кабинета му, инспектор Бърнс каза:
— Вижте какво, докторе, вече отивате твърде далече. Доктор Долан ми се обади да се оплаче за…
— Знам как го е направил Кен Малори! — Гласът й пресекваше от възбуда. — В тялото на Кет е имало трихлоретилен.
Той кимна.
— Доктор Долан ми каза. Но той твърди, че не би могла да изгуби съзнание от него. Той…
— Хлоралхидратът се превръща в трихлоретилен! — изрече Пейдж тържествуващо. — Малори е излъгал, че не се е връщал в апартамента с Кет. Сложил е хлоралхидрат в питието й. Хлоралхидратът няма никакъв вкус, когато се смеси с алкохола, и му трябват само няколко минути, за да подейства. После, щом е изгубила съзнание, той я е убил и е направил така, че да изглежда като неуспешен аборт.