— Докторе, ако ми позволите да се намеся, това са само куп предположения.
— Не, не са. Написал е рецептата за пациент на име Спирос Леватис, но не му е давал хлоралхидрат.
— Откъде знаете?
— Просто не би могъл. Проверих случая на Спирос Леватис. Той има еритроцита порфирия.
— Какво е това?
— Генетично заболяване на обмена. Проявява се със светобоязън и рани, хипертония, тахикардия и още някои неприятни симптоми. Получава се в резултат на дефектен ген.
— Продължавам да не разбирам.
— Доктор Малори не е давал на пациента си хлоралхидрат, защото е щял да го убие! Хлоралхидратът е противопоказан при порфирия. Веднага би причинил конвулсии.
Инспектор Бърнс за пръв път бе впечатлен.
— Вие май наистина сте си подготвили домашното, а?
Пейдж продължи да настоява.
— Защо според вас Кен Малори ще ходи в отдалечена аптека да изпълнява рецепта за лекарство, което знае, че не може да даде на пациента? Трябва да го арестувате.
Инспекторът барабанеше с пръсти по писалището.
— Не е чак толкова просто.
— Трябва да…
Инспектор Бърнс вдигна ръка.
— Добре. Ще ви кажа какво ще предприема. Ще съобщя в кабинета на районния прокурор и ще видя дали там смятат, че имаме основание за арест.
Пейдж разбра, че повече не можеше да направи нищо.
— Благодаря ви, инспекторе.
— Ще ви се обадя.
След като Пейдж Тейлър си отиде, инспектор Бърнс обмисли разговора им. Нямаше твърди доказателства против д-р Малори, само подозренията на една упорита жена. Той прехвърли наум фактите, с които разполагаше. Д-р Малори бил сгоден за Кет Хънтър. Два дни след смъртта й се сгодил за дъщерята на Алекс Харисън. Интересно, но не и противозаконно.
Малори му бе казал, че оставил д-р Хънтър пред входната й врата и не се бил качвал в апартамента. В тялото й бе намерена семенна течност, но той имаше приемливо обяснение за това.
После идваше въпросът с хлоралхидрата. Малори бе написал рецепта за лекарство, което би умъртвило пациента му. Беше ли извършил убийство? Или не беше?
Бърнс се обади на секретарката си по интеркома.
— Барбара, уреди ми среща с районния прокурор този следобед.
Когато Пейдж влезе, в кабинета имаше четирима души — районният прокурор, помощникът му, един мъж на име Уорън и инспектор Бърнс.
— Благодаря, че се отбихте, доктор Тейлър — подхвана прокурорът. — Инспектор Бърнс ми разказа за интереса ви към случая със смъртта на доктор Хънтър. Оценявам това. Доктор Хънтър бе ваша съквартирантка и вие бихте искали да възтържествува справедливостта.
„Значи все пак ще задържат Кен Малори!“
— Да — отвърна Пейдж. — Няма съмнение, че доктор Малори я е убил. Когато го арестувате, той…
— Опасявам се, че не можем да направим това.
Пейдж го погледна неразбиращо.
— Какво?
— Не можем да арестуваме доктор Малори.
— Но защо?
— Нямаме престъпление.
— Разбира се, че имате! — възкликна Пейдж. — Трихлоретиленът доказва, че…
— Докторе, в съда непознаването на законите не е извинение. Но медицинската некомпетентност е.
— Не ви разбирам.
— Много просто. Това означава, че доктор Малори би могъл да твърди, че е сгрешил, че не е знаел какъв ефект ще има хлоралхидратът върху пациента с порфирия. Никой не е в състояние да докаже, че лъже. Може да се докаже, че е калпав лекар, но не и че е извършил убийство.
Пейдж го изгледа безпомощно.
— Значи ще оставите да му се размине?
Той я погледна внимателно.
— Ще ви кажа какво съм готов да направя. Обсъдих въпроса с инспектор Бърнс. С ваше разрешение ще изпратя някого в апартамента ви да вземе чашите от бара. Ако намерим следи от хлоралхидрат, ще предприемем следващата стъпка.
— Ами ако ги е изплакнал?
Инспектор Бърнс забеляза сухо:
— Не ми се вярва да е имал време да използва препарат. Ако само ги е изплакнал, ще открием онова, което търсим.
След два часа инспектор Бърнс телефонира на Пейдж.
— Направихме химически анализ на всички чаши, докторе — каза Бърнс.
Пейдж се приготви за разочарование.
— Открихме една със следи от хлоралхидрат.
Тя затвори очи и отправи наум благодарствена молитва.
— По чашата имаше и отпечатъци. Ще ги сравним с отпечатъците на доктор Малори.
Пейдж усети прилив на възбуда. Инспекторът продължи:
— Когато я е убил… ако я е убил… той е бил с ръкавици, затова по кюретата няма негови отпечатъци. Но не би могъл да й сервира питието с ръкавици и вероятно не е бил с ръкавици, когато е върнал чашата на поличката, след като я е изплакнал.