Десетки хиляди ленинградчани можели да получат „цивилизовани“ продукти само като подарък от приятели, роднини, познати, а понякога и от съвсем чужди хора, разбира се, най-често тези подаръци били мизерни. „Три цаци, шепа овесено брашно за кисèл, много мъничко парче месо, четири сушени гъби и четири замръзнали картофа“ – това били подаръците, с които приятелите подкрепяли художничката Анна Остроумова-Лебедева през януари– февруари 1942 г. И тя се притеснявала, но не можела да ги откаже, защото често ядяла само супа от морско кале.27
Роднина изпратил на З. Милютина от болницата „три резенчета сух салам“, приятелка дала на З. Мойковска „парче хляб с маргарин“, а майката на Е. Кривободрова ѝ дала „малко сухарче и в мъничко бурканче сладко от ягоди“. На М. Тихомиров му донесли от мелницата „чашка жито“. Бабата на С. Магаева сменила „за части от предишния ни лукс“ масло и разделила го на три: за нея, за внучката и за дъщерята. „Когато мама се върна, [...] на чинийката имаше малко парче масло, а в бележката пишеше, че това е за мама, а нашето сме го изяли. Мама тихо заплака“ – това е непретенциозната, но истинска картина на човешка добрина, която не са могли да разколебаят нито гладът, нито студът, нито бомбите.28
Имало и по-щедри подаръци, всичко зависело от това каква е длъжността на човека и какви са му „връзките“. Директорът на районния промишлен комбинат Анисим Никулин описва на 22 януари 1942 г. обяд у свой приятел, комисар на една от бригадите, при когото бил на гости: „Отдавна [...] не съм се наяждал така, а тук чиния супа с бульон от месо, пшенична каша (половин войнишко канче) с голямо парче месо, половин консерва бяла риба, чаша компот. На обяд имаше и доста хляб.“29 Най-богати, калорийни и със засищащи ястия, отдавна недостъпни за хората в блокадата, били подаръците с храни от роднини и близки от тила в СССР, от творческите и научните организации, от народните комисарстваli, от „трудещите се“ по градовете, областите и съюзните републики. Трябва да споменем и особените дажби (най-често еднократни), които раздавали по специален списък на хората с особени заслуги. Понякога имало екзотични деликатеси (според представите на хората в блокадата) и в подаръците от фронта, които войниците изпращали на семействата си или пращали по някого. Описание на всичките тези подаръци ще намерим в почти всеки дневник или спомен: консерви, елда, свинска сланина, сухари, шоколад, галета, сушени плодове, бисквити, гевречета, масло, мед, салам. Обикновено подаръците били с адрес „за героичните ленинградчани“ и „за защитниците на Ленинград“. Много трудно било да ги разпределят между нуждаещите се жители на града. Нямало ясни критерии, в предприятията и учрежденията често сами решавали кого и с колко да наградят. В Съюза на писателите на всички, които имали категория военна дажба, им дали само половината от „подаръците“, а през януари 1943 г. в Президиума на Академията на науките използвали друго правило: най-много подаръци давали на онези, които имали купони като работници.30 Много бързо се появили недоволни – оплаквали се, искали обяснения, подозирали, че нещата не са честни, мислели, че са пренебрегнати. Докарали нещата дотам, че Жданов помолил Москва повече да не праща подаръци, тъй като това предизвиквало „вредни“ настроения.