Решихме да изпечем питка. Михме семената в десет води, но тя всеки път беше черна... Какво ли не съм слагал, за да стане за ядене тази маса. Масло с мента, но от него първата питка беше още по-горчива... Да не съм я пресолил(?). Горчи... Намерих капки с нишадър и ананас – капнах няколко. Доста силно те блъска в носа... Сипах лъжица брашно, малко захар, утайката от кафето... Най-после тестото е готово. Меся питки, ръцете ми почерняха, а тестото лепне... Слагам черните като смола питки в тигана... Готово – изпържиха се. Давам да опитат, всички се мръщят.49
Храната по време на блокадата обикновено била във вида на супи, питки, пастети, пача. Понякога супите били най-неочаквани съчетания от „цивилизовани“ продукти и сурогати. Веднъж Василий Чекризов сложил в супата от карфиол и морков солена сланина, а чорба си направил от цвекло и ряпа, като добавил и каша от елда. Това била супа, „прилична“ за есента на 1941 г. (наистина не за всеки и невинаги). През „смъртоносното време“ трябвало да използват и други „продукти“. През декември 1941 г. в семейството на Е. Козлова сварили супа от „кафейна утайка (...използвана), кюспе, една чаена лъжичка масло от самолетна грес и всичко това в микроскопични порции“50. По онова време правили супата много просто: от вода, накиснат хляб, картофени обелки, жито, макарони; ако имали, слагали и дафинов лист. Най-често супите били „по-прости“ – един от хората в блокадата ги сравнил с „вода, с която са измили мазна тенджера“. Тъй като нямали месо, за да направят супите по-питателни, слагали в тях кожа от животни, като предварително я изстъргвали. В къщите по време на обсадата нямало хранителни отпадъци – от остатъците (от пяната, останала при варене на кости) пробвали с мелене, пържене, варене да правят кюфтета, пастети или питки. Ястие от кюспе се смятало за деликатес. „Ако предварително нагрееш на котлона конопено или слънчогледово кюспе и го посипеш с лъжичка захар, не ти трябва никаква халва. По-изискано от торта“ – пише Алексей Пантелеев.51 С удоволствие правели супи от коприва, от киселец и листа от цвекло. Постните супи не били много вкусни и гъсти, понякога слагали вътре парче месо, сол, рициново масло, соево мляко.
Може да ни се стори странно, но много се търсели плочки дърводелско лепило. Правели го на кланиците от костни отпадъци, от рога и копита. Хората накисвали плочките във вода, варили ги и обикновено добавяли подправки, най-често оцет, понякога пипер, канела, дафинов лист. Стягало се дълго, няколко часа. „Прекрасно ястие“ – пише в дневника си Александър Кедров, а Елена Мухина, ученичка по време на блокадата, пише за него едва ли не изпадайки в еуфория: „Много ми хареса. На мен лично. А когато сипахме и малко оцет, просто беше прекрасно. Има вкус на пача от месо, струва ти се, че всеки момент в устата ти ще има парче месо. И въобще не мирише на дърводелско лепило.“52 На други миризмата им напомняла за обущарница или за дърводелна, но и тя „не пречела да се насладят“, когато изяждали тази „чаенокафява, възбуждаща апетита пача“53.
Как са приготвяли ястия по време на блокадата можем да разберем донякъде от текста, който Зинаида Игнатович е добавила към спомените си „Очерци за блокадата на Ленинград“. Публикуваме го изцяло, няма нужда от коментари, той е повече от готварска книга, той е паметник на човешката издръжливост:
Някои ястия от времето на блокадата
(рецепти)
Палачинки по ладожски
Използват се картофите, предвидени за ленинградчани и извадени от баржите, потопени от немците в Ладожкото езеро. В учрежденията дават по 100 грама картофи на човек и без купони. Картофите са черно-кафяви на цвят, ако може, ги размачкват в еднообразна маса и пекат питки на нагорещен тиган или просто на парче желязо. Препоръчва се да се ядат, без да се дъвчат, за да не си счупиш зъбите на някое зрънце пясък или на малко камъче.
Пастет от сельодка