Супа от месото на домашни и опитомени животни
Не пренебрегвайте месото. Във всяко месо има белтъчини, които са необходими за човека. В началото на блокадата в цитирано научно изследване по вкусовите си качества месото на някои от най-достъпните животни се разпределя така: месо от кучета, морски свинчета, котки и на последно място – месото на плъховете.
Почистете от вътрешности (най-добре да не се използват главите на животните, за да се избегне психическото въздействие), измийте хубаво, сложете в студена вода, посолете. Вари се от 1 до 3 часа, зависи колко голямо е животното или парчето месо. Добре е да се добави дафинов лист, пипер, някаква зеленина, а ако има – булгур или елда.
Кафе от корените на глухарче
Напролет листата на глухарчето може да се използват за салата или направо да се ядат, малко са горчиви, това няма да ви попречи. Запомнете къде е расло глухарчето и през есента изкопайте корените, хубаво ги измийте, нарежете на дребно. Корените първо се изсушават, после се пържат в тиган, докато не добият кафяв цвят, мелят се в мелничката за кафе или в хаванче. Една чаена лъжичка на чаша кипяща вода дава много вкусно кафе, а ако сипете малко мляко или имате малко парче захар, ще го пиете с удоволствие и в мирно време.54
Пета глава.
Свободното време
За културния живот в обсадения град е писано много, но не и от хората в блокадата, непринадлежащи към литературния и артистичния свят. „Сега, когато слушаш или четеш за блокадата на Ленинград, може да ти се стори, че най-важните ѝ събития са били постоянната работа на Оперетния театър, Седмата симфония на Шостакович и стиховете на Олга Бергхолц. Никой от хората около мен никога не беше чувал за тях, ние знаехме само глад, студ и мъка“ – разказва Лазар Ратнер. Същото казва и Е. Костина, която пише: „...в Ленинград по време на блокадата нямаше никакви развлечения, много време се отделяше за проблемите на оцеляването – да донесеш вода, да чакаш на опашката за хляб, да се върнеш вкъщи – и те отнемаха жизнените ни сили.“1
Можеше да говорим за пристрастност на тези редове, ако не беше онзи лаконизъм, с който пишат за развлеченията авторите на стотици други документи от блокадата. Всяко време има своите културни символи. Те имат сложен произход. Някои са запазени посредством емоционалните разкази на художествено надарени хора и затова от тях са се интересували повече. Те са съвпадали с разпространените представи какви трябва да са образците на героично поведение. Те са определяли канона за историята на блокадата, предложен от властта и подкрепян от всички форми на идеологическо въздействие – и поради това този канон по-късно бързо бива възприет от общественото мнение.
По време на блокадата в града почти не останали театри – повечето ги евакуирали преди август 1941 г. Някои от тях („Ленсъвет“, „Ленински комсомол“) и през есента на 1941 г. опитвали да поставят спектакли, но скоро и те спрели, както и двата куклени театъра, които работели в града. Най-често спектакли имало в Оперетния театър – него често (и не съвсем точно) го наричат единствения театър, съществувал по време на блокадата. През ноември 1941 – януари 1942 г. театърът бил тъжна гледка. В залата било студено и немного светло, публиката оставала в залата с палтата, често обстрел прекъсвал представленията – тогава зрителите трябвало задължително да идат в убежищата. „Честно казано, артистите не бяха в най-добра форма“ – спомня си А. Гордин, който през ноември 1941 г. посетил театъра. Изглежда, че властите не се е грижели особено за тях: понякога през антракта актьорите припадали от глад, а за доиграят оперетата, премахвали „второстепенните арии“. Дмитрий Павлов разказва, че молели ръководителите на града, посетили театъра, за купичка рехава супа от мая – като трябва да споменем, че една такава порция работниците в заводите можели да получат въобще без купони.2
На 23 декември 1941 г. сградата на театъра била разрушена от бомби и той бил преместен в помещението на театър „Пушкин“, преди това евакуиран от града. На новото място театърът не заработил веднага: през януари–февруари 1942 г. не било възможно, нямало нито осветление, нито отопление. Отворил наново през март 1942 г. и много хора усетили, че публиката се е променила. Изтощените, едва движещи се ленинградчани рядко ходели на театър; а и дали там можели да се веселят хора, наскоро изгубили близки и роднини? В театъра идвали много военни със своите приятелки, особено дразнещи заради своите златни бижута и лица, небелязани от печата на блокадата. Пред входа имало тълпа, в която бързо разпознавали спекулантите, защото понякога били готови да дадат за билет дневна порция хляб.