Пазели за Нова година „най-цивилизованите“ продукти, или както казвали тогава, „луксозни неща“, слагали бяла покривка. Списъкът на ястията на масата на Зоя Янушевич за Нова година е: кисело зеле, пържени питки от картофени обелки, салам, „чудесни сухари на пара“, гореща царевична каша от отсевки, които ѝ дали като сътрудник на Института по растениевъдство, чай. В дневника на ученичката О. Носова няколко страници са посветени на подготовката за Нова година. Гостите донесли салата, консерва раци, кисèл и вино, а домакините – бутилка портвайн и „торта“, направена от бял хляб. Когато настъпил моментът за подаръци (в много блокадни семейства спазвали този обичай), О. Носова получила „аварийна“ плочка шоколад. „Веднага я разделихме, макар че кръстницата я прибираше и казваше, че тя е за мен и пр., но мама настоя, тъй като очевидно много ѝ се искаше.“9
Трябва да го кажем, не всеки празник е бил такъв и не навсякъде е било весело. „И изведнъж всички се разплакаха. Първа мама“ – Иля Глазунов си спомня новогодишната среща на роднините си, които просто не можели да се познаят.10 Събралите се гладни хора носели само трохи от нещо за ядене, макар че навярно са се надявали да се нахранят на празника. Но се събирали не само затова, събирали се за човешка топлина, отивали при съчувстващи хора, които ще те съжалят, ще те изслушат и няма да те отблъснат. За мнозина Нова година била повод да си припомнят важните неща, загубите, да сравнят миналото с настоящето. Тъкмо тогава усещали, че човекът „се размразява“, излязъл за миг в миналото от водовъртежа на блокадния ад. Той сякаш се променял, непритеснен от всекидневния бит, изтръгнат от безкрайния низ опашки, от суетата, от слуховете, от лютия студ, от нетърпимите мъки на глада. „Този път двамата [...] пирувахме, имахме осветление, беше топло (този ден за последен път отопляваха кабинета ни), сварихме си кафе, изпихме по чаша вино, а за вечеря имахме деликатес: по голям картоф за всеки. [...] този път кафето беше не само със захар, но и с бели сухари. А после рецитирахме стихове на любими поети“ – така посрещнали новата година Марк Константинович Азадовски и жена му Лидия Владимировна.11
Едно от най-важните събития на новогодишните празници през 1942 г. били детските празници, т.нар. елхи. Билетът струвал пет рубли, но децата от семействата на военни и на пенсионери, а и остро нуждаещите се ги получавали безплатно – вярно, „не повече от 30% от общия брой“. „Елхи“ имало в помещенията на Малий оперен театър, в театър „Пушкин“, Болшой драматичен театър, в Дома на учените и в Дома на Червената армия, но често и по училищата. В театрите и в Домовете на учените и на армията „елхите“ били най-богати, ако е подходящо да се използва тази дума. Елена Мухина описва новогодишния празник в Болшой драматичен театър на 6 януари 1942 г.: „Имаше елха красавица, богато украсена, по нея светкаха разноцветни лампички. Свиреше музика, около елхата танцуваха, цветен лъч на прожектор осветяваше отгоре елхата. Гърмяха бомбички, от които като дъжд по танцуващите се сипеха конфети, шумоляха разноцветните ленти на серпантините. [...] Имаше толкова много хора, че едва се промъкнах.“12 Това разказва ученичка, която се опитва с познатите си „красиви“ думи да опише литературно впечатленията си, но много от „елхите“ са изглеждали доста по-бедно. Елена Мухина очаквала по време на празника, че ще ѝ подарят бонбон, но не се случило.
Някои останали без сили деца ги докарвали поотделно на „елхата“ с шейнички – ако трябва да споменем истинските, а не измислените по-късно символи на блокадата, това несъмнено е един от тях. Празникът започвал с концерт или с театрално представление, но е трудно да се каже дали всички внимателно са го гледали, децата повече поглеждали към масата с наредени неща за ядене. След това почвало угощението. Хората, преживели блокадата, десетилетия след края на войната помнели какво са яли тогава. В. Петерсон получила на празника супа от мая, кюфте от месо с фиде и компот от сушени плодове; Ю. Байков – супа от леща, две кюфтета с макарони и малеби; О. Соловьова – чиния супа, кюфте с макарони и бонбон; М. Тихомиров – „миниатюрно гърненце супа“, 50 грама хляб, кюфте с гарнитура от жито и малеби; Елена Мухина – супа с кисели краставички, с добавена каша от елда, голямо кюфте от месо с малка порция („две супени лъжици“) елда със сос, желе от соево мляко.13 Както виждаме, на различните „елхи“ менюто било доста еднообразно и това не е случайно – тъкмо в първите дни на януари 1942 г. навсякъде се усещала липсата на продуктите „с купони“.