В тоалетната има кофа, но там е студено и на сутринта всичко замръзва, така че, когато я изнасям в двора, нищо не мога да изсипя. [...] Трябваше да изхвърля в двора няколко кофи. [...] Веднъж баща ми се върна от работа и каза:
– Много хора правят така: подлагат твърда хартия и всеки си носи пакета...
Много често тези пакети не стигаха до помийната яма и се въргаляха по улиците. [...] А с малката нужда трябваше някак да се справяме, още повече че пиехме много, а и храната беше течна. Нямаше как да оставяме през нощта кофата в тоалетната (...а и кофи нямаше), затова за семейна употреба слагахме леген под леглото, а на сутринта го изнасяхме в банята и го изливахме във ваната, където бързо замръзваше. Имахме късмет, че голямата ни вана стигна за цялата зима, а когато всичко се размрази, излезе, че каналът не е запушен и всичко изтече, нямаше нужда да го изгребваме.35
Понякога, обикновено най-изтощените, изхвърляли нечистотиите по стълбите или ги изливали в двора (през малките прозорчета, тъй като повечето прозорци били запушени със шперплат). „Помня един случай. По улицата върви жена, носи получената дажба хляб. Някъде отгоре изляха нечистотии направо на главата ѝ, върху хляба“ – разказва секретарят на Фрунзенския районен комитет на ВКП(б) и споменава още, че било ужасно да се гледат някои фасади на къщите: ледени висулки, стекли се по стената мръсотия и нечистотии.36 Дворовете също били пълни с изпражнения и мръсна помия. Тези, които ги изнасяли, често се бояли да отидат до помийната яма и ги изхвърляли направо пред входа на къщата. „На снега в повечето дворове са изхвърлени или излети нечистотии. Почти до всяка врата е тоалетна“ – записва в дневника си на 25 февруари 1942 г. Василий Чекризов.37 Използвали и каналите за дъждовна вода, но нечистотиите били толкова много, че даже по улиците можело да се види какво е „преливало“. Изхвърляли изпражнения в реките и в каналите и миризмата се усещала дори при много силен студ.
Този, така да го наречем, „порядък“ не се появил веднага. През „смъртоносното време“ вече не се спазвало приличие, много често виждали хора, които се изхождат направо на улицата, пред очите на всички. Понякога и други, не толкова отслабнали, използвали примера на напълно изтощените, просто никой от никого не се притеснявал. Ю. Маругина пише: „Навиците от зимата се запазиха дълго време и се вписаха в съзнанието на хората. Много жени запазиха вредния навик да не изнасят нечистотиите в помийните ями, а в двора или ги изливаха през прозореца, или, което беше ужасно, в асансьорите.“38
През втората половина на 1942 г. до голяма степен успели да ремонтират канализацията, а дворовете изчистили още през пролетта. Трябва да споменем, че понякога, когато видели вода в тоалетните, тичали да вземат кофи и легени – не всеки можел да издържи да стои на опашките по чешмите. Има много причини за разрухата, всички сфери на обслужването в града били свързани със стотици нишки и, разбира се, не било възможно всичко веднага да се оправи. Но градът са стоплял, променяли се хората с техните навици и настроения.
Когато разказват как са се предпазвали от студа, става много ясна тази взаимна обвързаност на бита с поведението на хората: „Много хора живеят ужасно, у дома на един е –4, на друг –6. Догорели са последните свещи, свършила е газта в последната лампа. Няма ток, прозорците са счупени, няма вода, спят, без да се събличат – с шуби, завили се върху шубите с одеяла, стават от леглата, като опипват, не се мият“ – Дмитрий Лазарев споделя какво си говорели хората, посещавали през декември 1941 г. столовата в Дома на учените.39 На 1 септември 1941 г. в градските складове имало въглища за 75–80 дена, използвали ги за къщите с парно. Както казва секретарят на Фрунзенския районен комитет на ВКП(б) Александър Тихонов, не давали въглища на хората, които се отопляват с печки, като се надявали, че може би те някак ще се справят, още повече че мнозина се били запасили с дърва през лятото. От 17 ноември 1941 г. забранили да се подава топла вода за миене в домовете. Парното можело да се ползва само колкото жилищата да не излязат от строя. Според нормите от ноември температурата в жилищата трябвало да е 12 градуса, в учрежденията 10, в предприятията 8.40 По много причини тези норми не се спазвали и през първата блокадна зима тъкмо в домовете с парно отопление били сред най-пострадалите от студа: хората не се научили бързо как да правят сами печки и да ги използват. Студът се усещал много силно от втората половина на ноември 1941 г. „Съблякох само горните дрехи, завих се с две одеяла, шинела и шубата и не можах да се сгрея до шест сутринта“ – пише в дневника си на 2 декември 1941 г. Фьодор Никитин.41