Възмутената тълпа невинаги предизвиквала погроми, но изгладнелите жители често отказвали да се подчинят на реда в магазина. Затова не искали да пускат вътре твърде много хора – трудно се справяли с тях, ако възникне конфликт. Понякога това само наливало масло в огъня, както забелязал Дмитрий Лазарев, станал случаен свидетел на един от бунтовете:
В магазина пускат по десет души. При поредното пускане в магазина нахлуха всички, които бяха близо до вратата. Дойдоха двама милиционери, които дълго и безуспешно сдържаха тълпата и накрая използваха измама. След като обещаха, че ще почнат пак да пускат, щом тълпата малко се отдалечи, затвориха вратата и обявиха, че магазинът няма да работи и хората може да се разотидат... Възмущение, викове, плачове: едни не са яли [...] два дена, на други вкъщи гладни деца, умиращи роднини. С няколко мъже отидохме да преговаряме с управителя. Разбрахме се, че ще въведем образцов ред в опашката, а магазинът ще отпусне хляб на още 70 души.18
Разбира се, не във всички магазини е имало разправии, ругатни и сбивания. Помагали на най-изтощените да се надигнат, а в крайни случаи се погрижвали да получат дажбата срещу купоните си. Не спирали при всеки паднал и умиращ пред магазините и хлебарниците (а те били много), но невинаги можели да ги подминат. „Жената, която падна до мен, [...] имаше късмет. [...] Една жена на опашката имаше малко късче (коричка) и го даде на умиращата“ – спомня си Т. Иванова. И други, преживели блокадата, разказват подобни истории.19 Според Михаил Пелевин, когато хората плачели и молели продавачите да им дадат хляб и за следващия ден, опашката не ги прекъсвала нетърпеливо, „мълчала и само потропвала с крака дали от студ, дали [...] от желание по-бързо да си вземе хляба“20.
На опашките най-често говорили за храна. „Зимните дистрофични опашки бяха ужасно мълчаливи“ – спомня си Лидия Гинзбург. Хората се отпускали не отведнъж, но по-късно лесно можело да се забележи. Обикновено разказвали колко добре са се хранили преди, как се подготвяли за празниците, в разговорите по опашките на празничната маса всичко винаги било в изобилие. Не е трудно да се разбере логиката на тези разговори: „Споделяли различни мнения на лекари трябва ли дажбата захар или мазнина да се разпредели за десет дена, или да се изяде за един-два. Препоръчвали малките парчета хляб да се дъвчат дълго, за да се използват всичките им хранителни свойства...“21
Обикновено в разговорите за храна участвали всички – от домакините до интелигентите. Всеки прекъсвал разговора, като описвал тъжния си живот, никой нямал търпение, всеки искал да се изприкаже:
Когато опашката разговаря за храна, в този разговор има всичко: упреци и оплаквания, обогатяващо познавателни размисли за най-добрите начини за намиране, приготвяне и разпределяне на храната, които служат за емоционално разтоварване, и разказване на „интересни истории“, и най-различни начини за утвърждаване на собствената личност. В тях има и демонстриране на превъзходство над другите, когато става дума за все същото намиране, приготвяне и разпределяне на храната, или просто разказ за теб, за твоята личност, за всичко, свързано с нея: от психологични наблюдения, фактологични подробности, до най-елементарни констатации:
– В нашия стол вече правят зелевата супа без месо, много е постна...
– Какво пък, може с рибка. Прекарвам я през мелачката с масълце. Мъжът си идва, хапва. Става му приятно.
Директно потвърждаване на лични способности. Умалителни форми: масълце, хапва, използвани за най-насъщното.
– А как я варите?
– Нормално. Като всички зеленчуци. Ще си помисля, че не знаете...
Това изказване е грубо, за всеки случай, профилактично. В случай че пита някоя мързелана, която си мисли, че е над тези неща... а значи и над тази, която отговаря на зададения въпрос.
– Аз лично живнах, когато се появиха зеленчуците.
– Ние още в началото варяхме лобода, коприва.
– Не, аз ям копривата изключително сурова, кара ме да се чувствам по съвсем друг начин.
Това са изрази на старата интелигенция: „аз лично“, „изключително“, „чувство“, наложени върху съдържание, което е общо за всички на опашката. Директен разговор за себе си и разговор за храна – за интелигентите вече я няма тази забрана. Все пак темата е леко замаскирана със самонаблюдение, което интересува всички, или поучаване на събеседника.