Разбира се, тези столови не можели да обслужат всички жители на Ленинград, особено след като било затворено трасето по леда на Ладожкото езеро. В тях през август 1942 г. получавали лечебна храна само 9% от населението – това били именно столови от затворен тип, както често ги наричали и тогава, и по-късно. Общо били отворени 153 столови с подобрена храна (89% от тях в предприятията и в учрежденията). Както често се случва, те били създадени без необходимата подготовка и предварителни изчисления. И тук имало опашки, поради това и тук мамели посетителите. Не е случайно, че в докладната записка на Отдела по търговия на градския комитет на ВКП(б) до Жданов от 25 юли 1942 г. се споменават много повече недостатъци в работата на столовите, отколкото положителни примери от дейността им:
...напоследък все по-очевиден е фактът, че здравословното състояние на сегашния контингент в столовите с лечебна храна много се различава от това на контингента, който се хранеше в същите столови през април– май с.г. Идват да се хранят много по-малко изтощени граждани (до 10–15% от общото количество столуващи). [...] Освен това стана ясно, че повечето столуващи се хранят 2–3 пъти; в столова №10 в района на Смолни от записани за храна 660 души по два пъти се хранят 501, по три – 73; в столова №16 в район „Дзерджински“ от 345 души по два и три пъти се хранят повече от 120. В тази столова на няколко смени сe хранят повечето от медицинския персонал на 390-а поликлиника. [...] Има и факти, че по искане на администрацията на завода за поощряване с подобрена храна в столовите с лечебна храна се изпращат здрави хора, отличили се в работата ударници (поликлиника 37, столова №26 в район „Фрунзе“); почти целият медицински персонал на поликлиниката се храни в лечебните столови. Например в столова №29 на Фрунзенския тръст за лечебна храна от 28-а поликлиника са записани 17 лекари и повече от 10 души от медицинския персонал.31
Изобилието от негативни примери позволява да се предположи, че този документ е бил аргумент за затваряне на столовите. Вероятно затова са го и съставили, като имаме предвид предложението в него повечето от хората в тях, –„коремно болните“ – да се преместят в други столови с т.нар. нормирано хранене. Параванът на призивите „да се подобри работата“ и да вземат предвид интересите „на най-слабите“ не позволява ясно да се видят истинските причини за мащабното реорганизиране на мрежата от специализирани столови. Авторите на документа уверяват Жданов: „В столовите с нормирано хранене организацията и културата на обслужване, качеството на приготвяната храна, режимът на хранене и асортиментът не са по-лоши от тези на лечебните“, но те явно не желаели да отговорят на въпроса защо трябва да се прави реорганизация, като би било много по-лесно просто да се отстранят от съществуващите столови „незаконно промъкналите се“ в тях.
Столовите с нормирано хранене, отворени от през май 1942 г., по-скоро са били средство за тихо, постепенно и затова минало без скандали връщане към предишните правила за обществено хранене. В началото на август 1942 г. столовите с подсилено хранене били затворени и, разбира се, нямало как веднага да се изпари надеждата на тези, които виждали в тях шанс за оцеляване. Различното в столовите с нормирано хранене не били повечето поднасяни ястия, нито тяхното качество, а въведеният ред: храна давали три пъти на ден срещу купони по специален абонамент.32
Не раздавали често повече продукти от нормата с купони, но имало увереност, че те ще бъдат използвани „рационално“, правилно, че гладните няма да ги изядат наведнъж. Не бива да мислим, че това е било имитиране на „грижа за трудещите се“. Не само обикновените хора в Ленинград придобили безценния опит как се оцелява в нечовешки условия и научили уроците на блокадната зима, направила го и властта – всички били свидетели на смъртта на хиляди, неуспели да устоят и да разделят дажбата си на равни порции.
Ирина Зеленска много ярко описва нравите и бита в столовите с нормирано хранене. На 20 декември 1942 г. тя пише: