Предизвиквал недоумение и редът, по който се изплащали болничните – парите се получавали чак след като случаят бъде „приключен“ в болницата, т.е. след като човек оздравее, което в много от случаите се дължало на по-добрата храна там. Съвсем екзотични изглеждали опитите да се получат договорени плащания за застраховка живот. „Мама много пъти ходи при социалните, много пъти я обиждаха, [...] но накрая ѝ дадоха чек (все още не пари)“ – записва през март 1943 г. в дневника си В. Базанова.4 Трябва да споменем и удръжките от заплатата – за заеми, военни данъци и т.н., които стигали 10% и повече. Обикновено се вписвали за заемите доброволно, но често се случвало с принуда и даже със заплахи.
По време на блокадата държавните цени на хляба били от 1 рубла и 70 копейки до 1 рубла и 90 копейки за килограм. Затова и цените на храните в столовите не били особено високи и не се променяли чувствително през 1941–1943 г. През септември 1941 г. Мария Конопльова платила за обяд (чиния супа от грах, сушена риба, две парчета хляб) 3 рубли и 40 копейки, а през октомври 1942 г. за чиния „зелена супа“ 95 копейки. През октомври 1941 г. Владимир Кулябко платил за чиния каша 1 рубла и 40 копейки, а през май 1942 г. В. Новиков платил за порция четири кюфтета от кюспе 2 рубли и 40 копейки.5 Най-евтина била супата „от мая“ за 2 копейки, но нея често я давали и без купони.
В края на 1941 – началото на 1942 г. цената на хляба на пазарите бързо се покачила. На 17–21 декември 1941 г. тя е 300–400 рубли, а на 23 декември 450–500 рубли. На 8 януари 1942 г. Александър Болдирев пише в дневника си, че „за 200 грама хляб искат 230 рубли“ (1150 рубли за килограм), но нямаме друго подобно сведение; Алексей Евдокимов съобщава за 800 рубли за килограм. През февруари 1942 г. повишили дажбите с купони и цената на хляба намаляла до 200–300 рубли, но това очевидно не била устойчива тенденция и не е възможно да говорим за постоянно и последователно снижаване на цената на хляба през пролетта на 1942 г. В началото на март тя била приблизително 350–450 рубли. И през лятото на 1942 г. няма радикални промени. Промяна се забелязала от март 1943 г., когато продавали хляба за 100–150 рубли за килограм. През октомври 1943 г. цената на хляба намаляла до 80 рубли за килограм, а през декември същата година до 50 рубли.6
Не може да се каже кое е определяло пазарната цена на хляба. Имало разнообразни блокадни условия, които усложнявали класическата схема на търсене и предлагане: имало е дни, когато не можело да купиш хляб и за злато. Но е важно, че цената на килограм хляб рядко била по-висока от средната работна заплата. Очевидно малцина са можели да платят повече за хляб, въпреки че през януари 1942 г. търсенето сериозно превишава предлагането.
Приблизително същите като на хляба били и пазарните цени на захарта и малко по-ниски на месото. Най-скъпо било маслото: през декември 1941 г. за килограм масло искали 800 рубли, през март 1942 г. 1500 рубли. Общо взето цените на продуктите без тези за хляба са били доста стабилни и невинаги са отразявали положителните промени в снабдяването на хората в обсадения Ленинград, като постепенно започнали да намаляват едва от средата на 1943 г.7 От другите стоки най-много се търсели газта за осветление, цигарите и кибритът, а от зеленчуците – картофите (350–400 рубли за килограм през септември 1942 г.).
Когато говорим за еквивалента пазарни цени – пари, задължително трябва да споменем, че той най-често бил условен. Главна разменна единица били 100 грама от дажбата хляб, цените на всички продукти и стоки се определяли по нея. Нередовното изплащане на заплатите и сериозните предупреждения за „спекулантите“ (често в тях и без разлика включвали всички хора, които продават нещо) допринасяли за „изчистването“ на парите от сферата на търговията. Имали значение и действията на милицията, която внимателно следяла всички подозрителни лица, като се надявала да припечели от откраднат отнякъде хляб.