Маменето на купувачите било неизбежен белег на пазарите. Не можели да „фалшифицират“ хляб, но имало най-различни начини да измамят изгубилите своята бдителност жители на обсадения град. На битпазарите хората тревожно се оглеждали (може да се види на запазените фотографии), било ги страх от хайки и гледали колкото може по-бързо да извършат сделката, без да проверяват много внимателно качеството на стоката. Не винаги било лесно да го направят. Иван Жилински си купил на пазара масло за лампа, което, както станало ясно по-късно, „горяло едва-едва“, но нямало как да провери това на студа. И Алексей Пантелеев неведнъж го мамили на пазара – случило му се опита кюспе от пелин и да види бутилка „олио“, което всъщност било восък, размесен с вода.30
Често продавали химически фалшификати, които не било лесно да отличиш от оригиналите на външен вид и най-вече на цвят. Предлагали за размяна безир в бутилки, като твърдели, че е олио; „шоколадови“ бонбони, направени от маджун; и прахове, включително и лепило, предлагани като елда.31
През 1943–1944 г. пазарите се „цивилизовали“, но този процес бил бавен. Контролът бил по-строг, донякъде се увеличил асортиментът и качеството на продаваните стоки, намалявали цените (понякога доста осезаемо в сравнение с 1941–1942 г.). Но трудно можем да наречем промените впечатляващи: докато имало система с купони, пазарът не можел да добие различен, „неблокаден“ облик.
i Операция „Барбароса“ е кодовото название, дадено от върховното командване на Вермахта на плана за нападение срещу СССР през 1941 г.
(Всички бележки под линия освен изрично посочените са на преводача.)
ii Остров във Финския залив на 30 км от Ленинград. Там е градът крепост Кронщат, седалище на командването на съветския Балтийски флот.
iii Отбранителна система от укрепления с дължина около 300 км, изградена през юли–август 1941 г. за защита на Ленинград близо до град Луга, разположен на едноименната река.
iv Така през 1929–1942 г. се нарича град Гатчина. – Б.а.
v Ставката на Върховното главно командване (на рус. Ставка Верховного Главнокомандования) е висшият орган начело на съветската армия през Втората световна война.
vi Андрей Жданов (1896–1948) – съветски държавен и партиен деец, от 1939 г. член на Политбюро. Първи секретар на Ленинградския комитет на ВКП(б).
vii Георгий Жуков (1896–1974) е считан за най-изявения съветски военачалник през Втората световна война, като заема най-високи военни длъжности (от 1943 г. – „маршал на Съветския съюз“). На 8 май 1945 г. маршал Жуков приема от фелдмаршал Вилхелм Кайтел безусловната капитулация на нацистка Германия.
viii Така от 1939 до 1944 г. се нарича град Павловск. – Б.а.
ix До 1918 г. Лигово, от 1925–1963 г. град в Ленинградска област, от 1963 г., част от днешен Санкт Петербург – Б.а.
x След като попада в плен, сътрудничи с ръководството на Третия райх и командва т.нар. Руска освободителна армия. Заловен е в края на войната, осъден и екзекутиран.
xi Назначен за командващ на 18-а армия през януари 1942 г., той остава неин ръководител до края на блокадата на Ленинград.
xii Генерал-майор, от 1944 г. – маршал, изиграл важна роля в сраженията за Москва, Сталинград и операцията „Багратион“.
xiii Работническо-селска червена армия (РККА) е името на Съветската армия до 1946 г., наричана още Червена армия.
xiv През януари–февруари 1942 г. съветската армия успява да обкръжи край Демянск, Новгородска област, 2-ри армейски корпус от 16-а армия от група армии „Север“.
xv Селище, южно от Ленинград, от 1958 г. в територията на Санкт Петербург.
xvi Съботник, или „Ленински съботник“, е инициатива от 1919 г., в която в един съботен ден през април се извършва доброволна работа по разчистване на боклуци, садене на дървета и т.н.