В градовете ни вилняха,
магазините громяха,
водка пиеха със шпек
и отворили консерви,
ги омитаха за миг.21 (превод Надя Попова)
Магазини, шпигxxxv, консерви, изяждани „в един миг“ – всичко това е от всекидневието на блокадата. Не можело да се измъкнеш от него, дори да разполагаш с типични стихотворни образци. Анисим Никулин, ръководител на районния промишлен комбинат, наблюдавал как бомби разрушават закусвалня на „Невски проспект“. „Проклети фашистки варвари“ – са първите думи, които пише в дневника, но после нещо в него се отпушва и той не може да спре, докато не изкаже всичко, което го измъчва по онова време: „Там сервираха бързо, винаги беше чисто, уютно и светло, готвеха великолепно. Можеше да поръчаш кренвирши, биренки, черен дроб, бъбреци, пържени яйца, баничка със зеле, със сагоxxxvi, с ориз и яйца, понякога с гъби, салати, краставици, бульони...“22
Преживелите блокадата са писали много за последиците от глада. „В началото гладът изостря възприятието за живота. Главата ти е ясна, но много слаба“ – спомня си Иля Глазунов.23 „Сякаш нещо ти е изчистило, промило паметта. Виждаш всичко – до последната тревичка, до най-малкото листче в рисунъка на тапетите“ – четем в дневника на Алексей Пантелеев от 1942 г.24 Иля Глазунов: „Учудващо леко преминаване от едно състояние в друго. Оживяват и се материализират образи от прочетени книги, видени някога хора, събития.“25 Но след това много бързо изчезвали ярките багри, разнообразието и пластичността на усещанията. „Изчистеното“ се превръщало в опустошено, „промито“, в безразличие. Философът Яков Друскин, преживял блокадата, описва това „изчистване“: „В мен нещо изчезна, във всички нас.“26 Той дори мисли, че то е полезно: човек се освобождавал от суетни страсти, от затъване в „конкретика“, но това най-често завършвало със смърт.
Почти всички, преживели блокадата, подчертават, че са нямали сили и колко слаби са били – например А. Евдокимов съобщава, че не можел да стои изправен повече от три минути.27 Пред очите им притъмнявало, когато вдигнели глава. Виенето на свят е типичен белег на глада, обикновено то завършвало с припадък или се смесвало с халюцинации. „Усетих, че залата някак се отдалечава, на тавана [...] не са три лампи, а десетки, гласовете на околните се сляха в някакъв далечен шум“ – си спомня Дмитрий Лазарев.28 Eстер Левина пише, че „много срамно се спънала“, защото ѝ се виел свят.29 Мария Машкова била толкова „отчаяно слаба“, че не могла да направи няколко крачки до печката, на която „изкипял скъпоценният грах“. „Жалко зрелище, краката не ми се подчиняват, не се сгъват, тялото пада обезсилено.“30
Алиментарната дистрофия е последната форма на физиологично и духовно угасване на човека. Хирургът Аркадий Коровин, работил тогава в една от болниците в Ленинград, е проследил детайлно нейните симптоми от първичните прояви до необратимото деградиране. Да отбележим, че неговите бележки са публикувани през 1948 г. – по-късно в съветската преса трудно ще намерим толкова откровен разказ.
Дистрофията се проявява в поредица характерни симптоми. Отслабналите от недохранване хора първо се оплакваха от отделяне на необяснимо огромно количество урина, което въобще не отговаря на обема на изпитите течности. [...] Това е най-ранният симптом. [...] Следващият симптом на изтощение е необратимо, често катастрофално намаляване на телесното тегло. Шишковците губеха по осемстотин, по хиляда грама на ден. [...] Много от недохранените усещаха кожата си необичайно суха. Не работеха потните и мастните жлези и тялото изглеждаше като покрито с грапав пергамент. Поради липса на стомашни сокове приетата храна трудно се усвоява. Оскъдните обеди и вечери почти не се възприемат в кръвта и не създават желаното усещане за засищане.
Всички се оплакват от непреодолима слабост в мускулите и бърза умора при физическо натоварване. По средата на работния ден у мнозина се появява желание да си легнат. Масово явление е смъкване на температурата, понякога до 35 градуса. Това намаляване на обмена на вещества в организма се съпътства със странно забавяне на пулса: при млади и изглеждащи здрави хора стига до четирийсет в минута.31
Друг преживял блокадата, Дмитрий Лазарев, не е лекар, но неговото медицински точно описание много прилича на това, което дава Аркадий Коровин:
Спите малко (6–7 часа). През нощта непрекъснато се завивате, като си подпъхвате одеялото, втриса ви: тръпките са по гърба и по тялото. Болят ви костите, които се подават изпод кожата по цялото тяло, това ви кара често да си променяте позицията в леглото. Измъчва ви усещането за глад, непрекъснато чувствате стомаха си празен, често преглъщате слюнка, трудно е да направите каквото и да било, даже нещо много дребно. Преди да се обърнете в кревата, дълго време събирате сили, отлагате, протакате, преди да направите нещо, мислено много пъти повтаряте нужните движения. Съмва се. Много ви е трудно да преодолеете инерцията, да станете и да се облечете. Движенията ви през деня са предпазливи, забавени. Продължава да ви тресе, въпреки че сте добре облечен, преследва ви неприятно усещане за шум в ушите: резонират собственото ви дишане и думи, сякаш сте в празен съд. Стъпалата ви се подуват, кожата на ръцете се цепи. От време на време имате усещане, че сърцето ви спира, и чувствате тъпа болка, трудно се качвате по стълбите. Живеете, без да се интересувате какво се случва около вас. Например срещате в столовата сътрудник, когото добре познавате... и не ви се иска да кажете „Добър ден“, гледате го вяло, така ви гледа и той: защо да хабим сили за излишни думи?32