Нападението от 8 септември обаче било само проба, за да се провери къде са слабите места на системата за противовъздушна отбрана на града и разположението на зенитните батареи. Най-страшни последици имали нападенията на 19 и 27 септември 1941 г. До декември бомбардирали града всеки ден. През декември намаляла интензивността на въздушните нападения, а през януари–април 1942 г. даже спрели, затова пък по-мощен бил обстрелът с артилерия. По-късно въздушните нападения непрекъснато намалявали, не на последно място заради по-точната стрелба на зенитните оръдия. Най-малко въздушни нападения имало през юни–юли 1942 г. – само девет. За последен път бомбардирали града на 17 октомври 1943 г., а нападенията от въздуха спрели напълно на 14 май 1944 г.
Противникът, като преценявал как да разруши града и да потисне волята за съпротива на неговите жители, не искал да излага на риск самолетите си, дори огънят на съветската артилерия да не причинявал големи загуби. От октомври 1941 г. авиацията по принцип бомбардирала града само през нощта и от сериозна височина – 5–7 километра. Тогава балонитеxxxvii не можели да им попречат и дори не се безпокояли за светлините на прожекторите. За да разберат къде са самолетите на противника, зенитчиците трябвало да се ориентират предимно по слух и да стрелят натам, откъдето им се струва, че се чува звукът на приближаващите бомбардировачи.
Немските пилоти хвърляли бомбите бързо и веднага се връщали обратно, без да изчакат изстрелите на зенитните оръдия. Възникналите пожари правели техните цели ясно видими. Тогава зенитните оръдия млъквали и нападението бързо се подновявало, бомбите падали по-точно: на смрачаване било много трудно да се открият самолетите, а пламъците под тях осветявали цели квартали. Най-често през деня авиацията бомбардирала Пътят на животаxxxviii и влаковете извън града – тогава те не можели да разчитат на големи пожари.2 От протокола на разпита на летеца Армин Крюгер можем да разберем отчасти какво е мотивирало въздушните нападения и какви са били техните цели:
Целта на германското командване бе с бомбардировките над Ленинград да държи в напрежение града; командирът на групата получава нареждания [...] непосредствено от Берлин, като се посочват конкретни срокове: в такива срокове да се направят толкова нападения с толкова самолета. [...] Заповедта определя само дните за бомбардировки, а командирът на групата има право да определи времето на нападението в зависимост от метеорологичните условия. На летците не се определят цели за бомбардиране в Ленинград. Обикновено се посочва районът на града, където трябва да бъдат хвърлени бомбите. Всеки командир на самолет разполага с карта на града, на която са обозначени всички цели (обекти): летищата, заводите, гарите и т.н. На картата за заводите е посочено колко работници имат и какво произвеждат. Тяхната група осъществявала всички нападения от летището в Псков (Крести). [...] Той е участвал пет пъти в нощни нападения над Ленинград. Бомбите [над] Ленинград се хвърлят от височина 5000 до 7000 метра. Тази височина зависи от огъня на зенитната артилерия. [...] Той не знае нищо конкретно за последиците от бомбардировките. Командването се опитва да разбере резултатите с разузнаване през деня.3
Постепенно ставало ясно, че във въздушните нападения, в които участват от 15 до 20 самолета, няма система. Невинаги можело да се забележи конкретно концентриране към някой военен или производствен обект: не бил разрушен нито един мост, не били разрушени транспортните и икономически комуникации, били учудени, че е оцеляла сградата на Смолни.4 След септември 1941 г. Ленинградското направление вече не било важно за противника и е възможно ограничените въздушни нападения да са били последица на опасенията от прекомерни загуби, но и защото самолетите били необходими най-вече на основните, стратегически важни театри на военните действия.