Най-смъртоносни били фугасните бомби. Преживелите обсадата си спомнят, че за пръв път ги хвърлили на 30 септември 1941 г. „Летеше и мяукаше. [...] Осколки от зенитките се сипят по покривите като грах.“10 Въздушните нападения демонстрират това, което ленинградчани наричали „немска педантичност“ или „немска пунктуалност“. Примери има в дневника на Зоя Янушевич от 12 ноември 1941 г.: „По едно време захванаха да летят в 8 ч. вечерта и да повтарят до един или два, а понякога и до три през нощта. След това няколко дена започваха от 5:30 ч. до полунощ. След това – нова мода: започваха в 12 ч. по обяд, но в такива дни вечерите и нощите бяха спокойни.“11 Забелязвали, че повечето въздушни нападения са при ясно време, а когато вали сняг, обикновено обстрелват града с тежка артилерия.
Тъкмо артилерийският обстрел най-много съсипвал жителите на града. Почвал внезапно и никой не знаел дали ще се спаси, или ще загине, преди да направи няколко крачки. Най-често загивали от осколките от снарядите, от т.нар. вторични осколки (изхвърлени във въздуха от бомбата парчета камъни, стъкло или дърво) или от взривната вълна. Било страшно зрелище: хората за секунда били разкъсвани на части. Често намирали останки от тела далече от мястото, където бил паднал снарядът. „Ще правим кайма!“ – крещели немските артилеристи при всеки изстрел по Ленинград и създавали каша от части на човешки тела, откъснати и раздробени глави. Виталий Бианки си спомня: „По улиците има много жени инвалиди: без ръка, без крак.“12
От дневника за бойните действия на немския 786-и тежък артилерийски батальон става ясно, че за цели избирали предимно военни обекти: транспортът, гарите, складовете, корабите на Военноморския флот, заводите, работещи за отбраната, местата, където са зенитните оръдия. На 4 април 1942 г., когато градът бил подложен на най-варварски обстрел, е записано: „Целите бяха невидими. Поради голямото разстояние до целите стрелбата не даде големи резултати, защото те се обстрелваха с разсейване 400 м дължина и 6 м ширина“. „Стрелбата протече по плана, без пречки“13 – и рухвали жилищни сгради, болници и училища, попаднали в зоната на „обстрелването“. В немските документи това се нарича „безпокоящ огън“ – който засягал деца, неуспели да стигнат до най-близкото убежище, и старци, които били толкова слаби, че не можели да вървят по-бързо.
През 1941 г. обикновено обстрелът започвал в 5–6 ч. вечерта и продължавал до сутринта, но често това правило се променяло. На 12 октомври 1943 г. обстрелвали града „през целия ден от сутринта до вечерта“14. Жителите забелязвали, че когато се смрачи, оръдията млъкват, обяснявали си го с това, че в тъмното огънят на далекобойните гаубици може да разкрие позициите им. Понякога не е лесно да се обясни логиката на стрелбата. Можело да се променят интервалите между изстрелите и продължителността на стрелбата, за да я направят по-изненадваща и по този начин да увеличат мащабите на разрушенията и жертвите, но веднъж установен, нейният режим се спазвал методично до следващата му промяна. От разпитите на немски войници, служили в 910-и и 240-и артилерийски полк, научаваме как е обстрелван градът. В отговорите на германските войници, изпълнени с „разкаяние“, очевидно редактирани от следователя, се долавя донякъде специфичният съветски език, но това не може да попречи да оценим значението на тези документи, които несъмнено са достоверни.
Протокол от разпита на пленника Ф. Кепн. [...]
Въпрос: Какви задачи изпълняваше 910-и артилерийски полк?
Отговор: Полкът систематично обстрелваше военните обекти в града.
Въпрос: Кои конкретно?
Отговор: На този въпрос ми е трудно да отговоря. Не познавам характера на обектите, които обстрелвахме.
Въпрос: Защо тогава твърдите, че това са били военни обекти?
Отговор: В съобщенията на немското върховно командване се казваше: „Военни обекти в Ленинград бяха обстреляни с тежка артилерия.“ Затова го казах.
Въпрос: А как беше всъщност?
Отговор: Всъщност стрелбата на артилерията по града имаше една цел: разрушаване на града и унищожаване на неговото население.
Въпрос: Дайте по-подробни показания по този въпрос.