Отговор: Когато нашето командване все още се надяваше, че ще превземе Ленинград, целта на артилерийския обстрел по града беше да се направи невъзможен животът в него и той да бъде принуден да капитулира. След това, когато стана ясно, че не може да става дума за капитулация на Ленинград и че немската армия няма да има сили да го щурмува, обстрелът по Ленинград бе насочен за разрушаване на града и унищожаване на неговото население. Дълго време в стрелбата по града нямаше система, променяше се само характерът на огъня – той беше ту бърз, чиято цел бе разрушаването на цели квартали и масово унищожаване на жителите на града, ту методичен с интервали – за тероризиране на населението. Стреляхме предимно сутрин от 6–7 ч., след това през деня от 17–18 ч. и около 22 ч. Това време не беше определено случайно. В тези часове можеше да бъде засегната най-голяма част от населението, тъй като жителите на града тогава отиваха и се връщаха от работа, а към 22 ч. се прибираха по домовете си.
От ноември–декември [1943 г. – С.Я.] стреляхме и през нощта. Целта бе все същата: да причиним колкото се може повече жертви сред цивилното население, тогава стрелбата ги застигаше и в съня.
През цялото време, докато бях в полка, не съм чул от нито един войник или офицер и дума, че съжаляват или се възмущават във връзка с разрушаването на града и масовото унищожаване на цивилното население.
Напротив, обикновено всеки изстрел по града се придружаваше от викове, като:
– Хайде да ударим още една къща!
– Поздрави за болшевиките!
– Ех, да можех да видя как рухва кварталът!
– Хайде сега, бегом в бомбоубежището!
– Двама болшевики по-малко!
– Няколко семейства по-малко!
– Още няколко трупа!
– Хайде, да правим кайма!
И т.н., и т.н.
Въпрос: Колко батареи от полка стреляха по града всеки ден?
Отговор: През август–септември 1943 г. всяка батарея от 2-ри батальон на полка всеки ден изстрелваше по града средно по 90–100 снаряда. От октомври на всяка батарея се падаха на ден по 50–60 снаряда. Към края моето оръдие правеше средно по 10–15 изстрела на ден.
Въпрос: Бяха ли ограничени боеприпасите, които използвахте, за да обстрелвате града?
Отговор: Не. Боеприпасите за обстрела на Ленинград се отпускаха в неограничено количество. В батареите винаги имаше достатъчно снаряди.
Въпрос: Според вас колко снаряда е изстрелял 910-и полк по Ленинград?
Отговор: Затруднявам се да определя точна цифра, тъй като съм в полка само от шест месеца. Но във връзка с това мога да спомена следния факт. Когато се навършиха две години, откакто сме пред Ленинград, бяхме поздравени от командващия 18-а армия, фелдмаршал Фон Кюхлер. Той, като спомена заслугите на полка, посочи между другото, че за две години полкът е изстрелял по града около 150 хил. снаряда. Ще отбележа и друг факт. За шест месеца служба в полка аз съм произвел с оръдието, на което съм командир, 1500 изстрела. Според мен данните, които цитирам, дават до известна степен представа за общия брой снаряди, изстреляни от батареите на нашия полк през целия времеви период на обстрелване на града.
Войниците не изпитвали никакви съмнения: има заповед, има цел, която трябва да бъде обстреляна, има дажба храна „за работата“, има опити с весели възгласи да се промени нейната монотонност. Изследователите по-късно неведнъж ще констатират колко „технологични“ са били методите за избиване на мирното население, които използват нацистите – няма емоции, няма патетика, само делови обяснения как трябва бързо и точно да се изпълнят възложените задачи. Типичен пример е „разпитът на пленника Р. Ловиен за неговото участие в обстрелването на Ленинград“:
Въпрос: Колко далекобойни са оръдията на 240-и артилерийски полк?
Отговор: Пределната далекобойност на 105-милиметровите оръдия на 240-и артилерийски полк е 20 километра.
Въпрос: Разкажете за службата ви в 240-и артилерийски полк като разузнавач-наблюдател.
Отговор: [...] Нашият батальон имаше осем наблюдателни пункта в предния край на немската отбранителна линия. [...] По време на артилерийския обстрел по Ленинград разузнавач-наблюдателите следяха къде избухват снарядите и съобщаваха резултатите от попаденията на командира на поделението за наблюдение, оберлейтенант Флис.
Въпрос: Как се осъществяваше наблюдението за резултатите от стрелбата по Ленинград?
Отговор: Командирът на нашето отделение, подофицер Лудвиг, наблюдаваше с бинокъл резултатите от попаденията, а ние, обикновените разузнавачи, наблюдавахме с просто око.