При ясно време градът се виждаше добре с просто око (много добре се виждаше водната кула); артилерийските батареи не водеха прицелен огън, затова трябваше да следим само дали снарядът е уцелил сградата. Ако снарядът удари сградата, се виждаха пламъкът от взрива на снаряда и разрушенията. Ако снарядът паднеше на улицата, пламъкът от взрива и разрушенията не можеха да се видят.
Аз като разузнавач-наблюдател следях за резултатите от стрелбата на артилерията в района на някаква фабрика и улиците около нея. Добре се виждаха комините на фабриката и околните фабрични и жилищни здания, затова, когато снарядът уцелеше някоя сграда, докладвах на командира, че има добро попадение; ако паднеше на улицата или на релсите, които минаваха покрай споменатата фабрика, аз съобщавах, че попадението не е добро.
Въпрос: По кое време на деня стреляха по Ленинград немските артилерийски батареи?
Отговор: Артилерийските батареи на 240-и артилерийски полк стреляха по Ленинград сутрин приблизително от 8 до 9 ч., през деня от 11 до 12 ч. и най-интензивно вечер от 17 до 18 ч., а от 20 до 22 ч. само с отделни изстрели.
Въпрос: Защо беше избрано тъкмо това време за обстрел по Ленинград?
Отговор: Основната задача, която изпълняваше 240-и артилерийски полк, беше обстрелът по жилищните сгради в града, за да ги разруши, и с този обстрел да изтребва жителите на Ленинград – затова огънят на немските артилерийски батареи беше по онова време на деня, когато по улиците на града имаше най-много хора. Сутрин в посоченото време жителите на града отиваха на работа, през деня към 11–12 ч. беше много оживено, а вечер ленинградчани се връщаха от работа и заради това повечето снаряди падаха точно в целта, като поразяваха хората, намиращи се по улиците на града.
Немското командване, както и ние, артилерист-наблюдателите, знаехме много добре, че вечер от 20 до 22 ч. в Ленинград пристигат влакове, затова по това време стреляхме по железопътните линии в района, в който се движеха те.
Въпрос: Колко често артилерийските батареи на 240-и полк стреляха по Ленинград?
Отговор: Артилерийските батареи на 240-и артилерийски полк стреляха по Ленинград всеки ден, но понякога имаше прекъсвания от 2–3 дена. Стрелбата се извършваше в посоченото време, но понякога се стреляше само сутрин, а след това само през деня или вечерта; при хубаво време стрелбата беше и сутрин, и през деня, и вечерта.
Всяко оръдие на нашата батарея произвеждаше средно по 20 изстрела на ден, а понякога нашият полк като цяло изстрелваше по Ленинград 500 снаряда на ден.“15
През септември–декември 1941 г. обстрелът е почти ежедневен. Започва на 4 септември 1941 г. – стрелят с 240-милиметрови оръдия, които се намират около Тосно. През първите три дни на обстрела загиват 53 души, а 101 са ранени. Едва от 29 септември започват да съобщават по радиото за обстрел, и то в началото само за жителите на Октомврийски район. За времето от 4 септември до 20 ноември 1941 г. градът е обстрелван масирано 272 пъти (общо 430 часа). За всичките 872 дни на блокадата Ленинград е обстрелван с оръдия в продължение на 611 дена. За последен път оръдията стрелят на 22 януари 1944 г.16 През септември–декември 1941 г. от обстрела загинали 681 души, ранени са 2269. Най-много са загиналите на улиците (395), в предприятията са загинали 218. През януари–март 1942 г. артилерийският обстрел е причинил смъртта на 519 души, а от април до декември – на 595. През 1943 г. са загинали 1410 жители на обсадения град, от тях по улиците 788. Увеличава се броят на загиналите, защото артилерията се ориентира по пожарите, които опитват да гасят още преди да е спряла стрелбата. В бомбоубежищата няма загинали.17
„И тътнеше като молебен / земята: отклони мъртвилото, / бомбата виеща, – изхвърляйки / дим и мазилка със кандилото“ – стиховете от прочутото стихотворение на Борис Пастернак [превод Надя Попова] добре предават звуковия фон на въздушните и артилерийските нападения по града. Първото, което усещали хората, е, че къщите се олюляват и дори подскачат. Подът трепери, стените се поклащат, земята се тресе: „ударът се усеща най-напред с краката.“18 Чувал се глух трясък, понякога сградата се накланяла, пропадала. Татяна Булах си спомня: „Не само ме тресеше, направо се гърчех.“19
Обикновено големите фугасни бомби разрушавали изцяло дву- и триетажните сгради. Ако сградата е пететажна, разрушавала се само част – от петия до третия етаж. Впрочем всичко зависело от това в какво състояние е сградата – в края на септември 1941 г. бомбата „пробила до долу“ шестетажния Дом на текстилците.20 Тежка бомба ударила и пететажната жилищна сграда на ъгъла на Грибоедовския канал и „Невски проспект“, като „пробила във всички етажи от горе до долу кръгла дупка с диаметър 10 метра“21.