Втората взривна вълна събаряла носещата конструкция на сградата, разместена след първото попадение на бомба, дори без да е била засегната пряко от снарядите. Взривната вълна била толкова силна, че изтръгвала железните врати от арките. 250-килограмова бомба избила всички стени на стаите и на петте етажа на общежитието на Ленинградския финансово-икономически институт (ЛФИИ).22 Бомбите разрушавали външните стени на жилищните сгради и оголвали вътрешните помещения. „На разрушените етажи можеше да се види оцеляло ъгълче от нечия спалня, обикновен железен креват, на стената до него огледало и окачено сако“ – спомня си Виталий Бианки.23
След попадение по много сгради се появявали пукнатини. Взривната вълна можела, ако разстоянието между сградите не е голямо, да пренесе вещи от едната в другата. Фьодор Никитин се учудил, като намерил след бомбардировка в собствената си стая чужди неща – железни болтове, пердета – и си спомнил, че преди много години „възрастната жена отсреща си сложила тези пердета на прозореца“24.
След бомбардировка се виждало, че вратите са изместени, а дограмата е изтръгната от прозорците. Аркадий Коровин описва последиците от една бомбардировка: „Хиляди малки парчета стъкло удариха стената. От тавана се посипа гипс. [...] Стаята се изпълни с кълба дим и разяждащ [дробовете] тухлен прах.“ Опитвали да спасят станалите рядкост стъкла на прозорците, като ги облепвали с хартия. „Ох, тези хартийки – пише в дневника си на 9 септември 1941 г. Евгения Васютина. – Още щом почна войната, те бяха по всички прозорци в града. Някои ги лепят как да е... другите старателно, на ромбове, на квадратчета. Дори видях на един прозорец надпис „Коля“, от който излизаха хартиени лъчи.“25 През пролетта на 1942 г. тези изсъхнали мръсни хартийки вече били непотребни – не можели да закрепят спуканите и счупените стъкла на прозорците.26
Властите предупреждавали коя част от улицата е най-опасна като опит да намалят жертвите. Според Александър Болдирев, който много точно описва бита в Ленинград, тези надписи „с бяла боя на син фон“, които момичетата от противовъздушната отбрана изписвали с шаблон от ламарина, се появили по стените на къщите едва през ноември 1943 г., няколко седмици преди пълното премахване на обсадата.27 Да споменем по този повод, че през октомври 1943 г. са били най-варварските, безпощадни, продължаващи с часове бомбардировки на града. В много от дневниците от 1941–1942 г. не се споменават подобни надписи. Във фотографиите от обсадата на Борис Кудояров има снимка от 1942 г., на която има такъв надпис: на площада пред католическата църква на „Невски проспект“28. Не е ясна датата на снимката, в албума на Бобис Кудояров има и фотографии, чиято дата не може да се установи, надписът на тях е: „1941–1944 г.“ Надписът на стената на фотографията се различава от цитирания от Александър Болдирев. Вместо „по време на обстрел“ там пише „при артобстрел“ – веднага се появява въпросът колко шаблона е имало. Академик Сергей Вавилов, пристигнал в Ленинград, след като била премахната обсадата, записва в дневника си още един текст, който се различава от двата цитирани по-горе: „При артобстрел тази страна е най-безопасна.“29 Това не е грешка на автора на дневника, защото той добавя: на този надпис „му е зле граматиката“. Няма други документи, които да потвърждават неговите думи, но то изглежда логично, когато подсказват на объркан човек, който за секунди трябва да вземе решение, не само къде е мястото, където не бива да минава, но и къде може да се спаси.
Задължението да помагат на хората, пострадали от снаряди, било най-вече на отрядите на противовъздушната отбрана. Тяхната работа била и тежка, и опасна. Не можели да изчакат да свърши нападението: понякога то продължавало няколко часа, а трябвало да се помага веднага. Изнасяли ранените сред взривовете на бомби. Ако видели наблизо някой пострадал, помагали и отрядите на противовъздушната отбрана в заводите и по предприятията. Според официалните данни от септември до декември 1941 г. отрядите на противовъздушната отбрана успели да извадят изпод разрушените къщи 3269 души, на 16 хил. души е осигурена медицинска помощ.30
Работата на спасителните отряди сериозно се влошила през „смъртоносното време“. Купоните за хора без доходи явно не били достатъчни за тежката работа на спасителите, които буквално на ръце изнасяли ранените, но нямало възможност да им дадат купони като на работниците. Отрядите все по-рядко давали дежурства, техният брой намалявал. Не работели всички наблюдателни постове, оправдавали се с намаляването на бомбардировките през първата блокадна зима. Показателен е фактът, че със седмици не прибирали труповете на умрелите от глад по улиците (това трябвало да прави противовъздушната отбрана). В началото на лятото на 1942 г. работата на противовъздушната отбрана „се съживява“, донякъде защото попълват отрядите с мобилизирани от други краища на СССР.