Най-често обвинявали за кражбите портиерите и домоуправителите, които трябвало да наблюдават „отписаните“ и „евакуираните“ домове и да ги запечатат. „Прегледах данните за последното тримесечие на 1942 г. и направих анализ. 25% от престъпниците, грабили имущество в необитаваните квартири, са домоуправители“ – съобщава началникът на ленинградската милиция Евгений Грушко. Можем само да предполагаме как са се извършвали кражбите преди това, през „смъртоносното време“. Красноречив коментар има в дневника на Валентина Левина: „Нашата леля, която загуби правото да живее с нас и се нанесе при портиерката, видяла у нея наши вещи.“19 Вероятно кражбите са ставали, като се наговаряли всички, които трябвало да се грижат за чуждото имущество, като често, за да накарат съседите да си мълчат, им давали част от откраднатото.
Евгений Грушко разказва уникалната история на жена, попаднала под обстрел и превърнала се в „престъпник“. Това е единствен случай, но колкото и необикновен да е, той ясно демонстрира белезите на бъркотията, когато в Ленинград давали и отнемали „жителство“ – бъркотия, която създавала поводи за незаконно забогатяване. Това е ярка илюстрация колко „координирана“ е била работата на домоуправителите и на милицията в тежките дни на обсадата.
Трябваше да разреша да бъде арестувана жена, обикновена, не много грамотна работничка, извършила най-обикновена кражба – успяла да влезе в завода, където произвеждат хляб, и откраднала малко... Преди да разреша ареста, я поканих да поговорим, разбрах, че имала две деца, мъж... Когато почнала войната, мъжът го взели в армията, тя останала с децата, подкрепяла ги през трудния период, но веднъж припаднала на улицата и я завели в болница, след това минала през още три болници. В началото на 1943 г., донякъде възстановена, я пуснали от болницата. [...] Нямала никакви документи, нито паспорт. В болницата ѝ дали справка, че тя – еди-коя си – еди-колко си време се лекувала от дистрофия в болницата. С тази справка тя се върнала в къщата, където преди това живеела, и разбрала, че децата ѝ са умрели. А у дома ѝ записали, че и тя е умряла. Други били настанени в стаята, в която тя живеела. Завеждащият жилищното стопанство (това било в район „Дзерджински“) отказал да я приеме, тъй като имал информация, че тя се представя за жена, която е умряла, и въобще не ѝ съдействал. Тя дълго време скитала, накрая постъпила като хамалин в „Ленпогруз“. Но милицията следи да не наемат на работа хора без паспорт или други документи, а тя нямала нито паспорт, нито документи, само справката, която не била истински документ, затова след известно време я уволнили, като ѝ казали да си донесе паспорта. Тя, като не знаела кого да попита как да се сдобие с паспорт, нямало как да го получи и се криела от милицията в необитаеми къщи и апартаменти, като се прехранвала с просия и дребни кражби. Накрая попадна на мен. Дадох ѝ карта за купони, наредих да ѝ намерят къде да живее. Когато заповядах да я пуснат, да ѝ намерят работа, да ѝ дадат карта за купони, да ѝ намерят друго място, където да живее, равностойно на това, което е имала преди това, или да я върнат на старото място, тя ми се обиди, защото мислеше, че ѝ се подигравам.“20
По време на обсадата имало и други форми на ограбване на хората, които може да не са били толкова жестоки и дръзки, но все пак им причинявали вреди. На първо място било престъпното спекулиране с влоговете им в спестовните каси. Най-разпространените финансови злоупотреби са изброени в справката на завеждащия отдел „Кадри“ в градския комитет на ВКП(б), съставена през септември 1942 г. Сред тях са: „...сътрудници в спестовните каси теглят влоговете на евакуираните и на умрелите; присвояване на парите, които хора внасят във влоговете, без те да бъдат осчетоводени; подмяна на облигации, които се съхраняват в спестовната каса и на които са се паднали награди; директна кражба на суми, които се получават за внасяне в дадена сметка.“ В справката се цитират доста факти, които демонстрират техниката на престъпленията.
Контрольорката в спестовна каса №2 (район „Володарски“) е присвоила 10 920 рубли (предимно през май 1942 г.). Тя получавала пари по влоговете, които били в движение в продължение на 1,5–2 години, и от влоговете на починали граждани (които специално издирвала). Тя подправяла подписи на вносната бележка, а за теглене вписвала измислени номера на паспорти. Парите получавала от аванса, който тя сама изпращала, а касиерът оставял.