Нямаме достъп до следствените дела на канибалите, а в официалните документи рядко има опити да се анализира социалният състав на престъпниците. Един от малкото документи, в които присъства този проблем, е докладната на военния прокурор Антон Панфиленко от 21 февруари 1942 г.:
Цели групи са участвали в престъпления с цел изяждане на човешко месо и месо от трупове.
В отделни случаи лицата, извършващи такива престъпления, не само сами са яли месо от трупове, но и са го продавали на други граждани.
Социалният състав на лицата, предадени на съд за извършване на посочените по-горе видове престъпления, се характеризира със следните данни:
1. Според пола:
мъже – 322 (36,5%);
жени – 564 (63,5%).
2. По възраст: от 16 до 20 години – 192 (21,6%);
от 20 до 30 години – 204 (23,0%);
от 30 до 40 години – 325 (26,4%);
над 40 години – 255 (29,0%).
3. Според партийна принадлежност:
членове и кандидат-членове на ВКП(б) – 11 (1,24%);
комсомолци – 4 (0,4%);
безпартийни – 971 (98,51%).
4. По професии привлечените към наказателна отговорност се разпределят така:
работници – 363 (41,0%);
служещи – 40 (4,5%);
селяни – 6 (0,7%);
безработни – 202 (22,4%);
лица без определено занимание – 275 (31,4%).
Сред лицата, привлечени към наказателна отговорност за извършване на споменатите по-горе престъпления, има и специалисти с висше образование. [...]
От общия брой привлечени към съдебна отговорност в посочената категория дялът на коренни жители на Ленинград е 131 души (14,7%). Другите 755 души (85,3%) са пристигнали по различно време в Ленинград. Сред тях жители на Ленинградска област – 169, на Калининградска – 163, на Ярославска – 38 и от други области – 516.
От привлечените към съдебна отговорност криминално досие в миналото са имали само 18 души (2%).32
Четвърта глава.
Смъртта
И днес продължават споровете колко са загиналите в обсадения Ленинград. Водят се дискусии заради различното пресмятане на жертвите на блокадата и фрагментарността на документите, в които е записвана смъртта. Много често смъртните случаи не били регистрирани, често погребвали извън гробищата, погребалните служби често увеличавали броя на погребаните, тъй като превишаването на „нормата“ се поощрявало с допълнителна дажба. Намесвало се и желанието на ръководителите на града да намалят броя на загиналите и да снемат от себе си отговорността за това, че Ленинград не е бил подготвен за продължителна обсада и че не са направили всичко възможно, за да спасят останалите в града хора. П. Попков, който на пресконференция през 1944 г. бил запитан от чуждестранен кореспондент дали е вярно, че са загинали 500 хил., отговорил, че „цифрата е повишена няколко пъти и е абсолютна вестникарска измислица“. Две години по-късно, по време на Нюрнбергските процеси, било съобщено, че в Ленинград са загинали 632 253 души. През 1965 г. В. Ковалчук и Г. Соболев прецизирали тази цифри. Те са на мнение, че жертвите на блокадата са не по-малко от 800 хил., като прибавят и загиналите при евакуация. Статията ядосала бившия пълномощник на Държавния комитет по отбраната, отговарящ за снабдяването на Ленинград с храни, Дмитрий Павлов, който написал оплакване до ЦК на КПСС. Той не предложил никакви аргументи, само споменал, че цифрите, публикувани по време на Нюрнбергските процеси, са общоприети. Авторът на едно от най-новите изследвания на историята на блокадата Людмила Газиева твърди, че броят на загиналите по време на обсадата може да бъде увеличено до 933 716, като от тях 33,4% са деца до 14 години.1 Някои изследователи споменават 1 млн. загинали и дори повече, но и от цитираните данни става ясно, че трагедията на Ленинград е най-голямата катастрофа на ХХ в.
Заради физиологичните особености на организма и острата липса на белтъчини първи умирали мъжете, но от март 1942 г. постепенно броят на починалите жени превишил този на мъжете. От октомври 1941 г. смъртността рязко скочила. Умрелите от глад са най-много през януари–март 1942 г.; в сравнение с другите месеци те били най-много през февруари. Дори през април, когато някои категории хора получавали по половин килограм хляб на ден, не успели да намалят смъртните случаи. Спад имало през втората половина на 1942 г. През 1942 г. на хиляда души се падали 390 починали, а през 1943 г. – 38.