Гробищата били „отвратително запустели“. Кръстовете на близките гробове били счупени или откраднати, разпилени били одеялата и платната, с които увивали покойниците, можело да се видят стърготини.
Когато започва епидемията от смъртни случаи, властите опитвали да спазват цивилизованите обичаи, но както винаги става, те закъснели, макар че не можем да ги обвиняваме. Не са очаквали толкова масово измиране и нямало как бързо да се съгласят, че вече може да пренебрегнат традициите. Тяхната позиция била ясна, предизвикана между другото от това, че случващото се можело да предизвика негативна реакция „по върховете“: трябвало да има ред, не трябвало да се допускат шокиращи сцени – като погребение без ковчег, – които да противоречат и на медицинските, и на етичните норми. През октомври 1941 г. било дадено нареждане да се увеличи производството на ковчези. Скоро след това правели 350 на ден, но и те не стигали. Както деликатно се споменава в един от официалните отчети: „...търсенето се повиши най-вече през първите дни на декември.“ Забраната да се погребва без ковчег, издадена на 25 декември 1941 г., нямала особени последици. Понякога вземали ковчега под наем, за да могат да покажат мъртвеца в него, а после го давали на следващите в опашката. Но скоро и този ритуал бил прекратен. Без много шум през януари 1942 г. властите разрешили мъртвите да се карат на гробищата в платно.39
През декември 1941 г. в основен проблем се превръща транспортирането на труповете до гробищата и тяхното погребване. През декември на гробищата работели малко повече от стотина гробари. Това били хора, „които извършвали тежка физическа работа – да копаят гробове, които, след като им дали норма от 250 грама хляб на ден, ядели много, пиели водка и бира, но в началото на декември освен малцина и те се разболели поради изтощение“. Нямало погребални коли, а рововете, изкопани от отрядите на МПВО, в началото на декември само за няколко дена били запълнени с трупове. Никой не можел да прецени мащабите на надвисналата катастрофа. На заседание на Ленинградския изпълнителен комитет от 25 декември 1941 г. било направено предложение председателите на районните изпълкоми за два дена(!) да въведат ред на гробищата, а труповете – след като бъдат оформени документите – да се погребват в рамките на едно денонощие. Пикът на смъртните случаи била през януари–февруари 1942 г. В постановлението на Ленинградския изпълнителен комитет от 2 февруари 1942 г. ситуацията в града се преценявала по-реалистично, макар изискването в него за пет дена да се изнесат от моргите и болниците всички умрели едва ли би могло да бъде изпълнено. За всекидневното извозване на трупове от града до гробищата били предоставени трийсет коли, като били утвърдени следните норми: в петтонен камион трябвало да поберат 100 трупа, в тритонен – 60, а в камион от половин тон – 40. За втори и следващ рейс шофьорите получавали допълнително възнаграждение (по 100 милилитра водка и хляб), работниците, преизпълнили нормата за събиране, извозване и погребване на трупове – по 50 милилитра водка и 100 грама хляб.40
Документът, който най-пълно описва дейността за събиране и погребване на труповете в обсадения Ленинград, е отчетът на градското управление на предприятията за комунално обслужване за периода от юни 1941 до юни 1942 г. Той няма нужда от коментар, защото е не само описание на детайлите на погребалната служба в блокирания град – това е фреска, в която най-пълно са отразени мъката и страданията на хиляди жители на града. Не е лесно да се чете този текст, обширни фрагменти от който публикуваме тук, но без него не е възможно да пресъздадем истинската картина на трагедията на Ленинград.
През първия период на бомбардировки и артилерийски обстрел близките идентифицираха 80–85% от загиналите, докарани в моргите от местата на попадения, и [труповете] бяха погребвани по обичайния индивидуален начин в гробищата на града. След изтичане на 48 часа неразпознатите трупове са фотографирани от представител на съответното отделение на милицията, прикрепен към моргата, оформят се актове за установяване на самоличността, въз основа на актовете от представителя на милицията и на лекари в социалните служби се оформя смъртният акт, след което гробищните работници, командировани на специалните площадки, погребват телата в рововете. Над всеки, погребан в рова, се поставя дървена колонка, боядисана в червено, на която се изписва фамилията на погребания, а когато не било възможно да се установи неговата самоличност, се изписвало: „Неизвестен.“ Представителят на милицията изземва скъпоценностите, намерени при трупа, като съставя актове, с които ги предава на съответната районна финансова служба. Моргите, построени на специалните площадки, където карали труповете на хора, станали жертви на вражески бомбардировки и артилерийски обстрел, бяха ужасно зрелище. Там можело да се видят осакатени, обезобразени трупове на хора, части от тела, т.е. откъснати глави, крака, ръце, размазани черепи, трупове на пеленачета, трупове на жени, прегърнали в смъртна агония телата на бебета и деца на друга възраст.