[...] Населението било принудено да използва частни услуги, за да прави ковчези, възползвали се от него спекуланти и мародери, които искали от поръчващия хляб и други продукти, а хората, които също гладували, но желаели да отдадат последна почит на умрелия близък, давали последните си трохи хляб или купоните на умрелите, а който нямал хляб, за да плати за изработването на ковчега, или сам правел ковчег от врати, стари дъски, шперплат, или просто зашивал трупа на покойния в чаршаф, одеяло (като кукла). Този последен начин, най-прост и лесен, се използва много често. Само в отделни случаи населението успявало да използва транспорта на учрежденията и на предприятията, за да откара покойниците на гробищата. Транспортирали ги предимно с шейнички, ръчни и детски колички, върху шперплат и т.н.
През града минават много своеобразни погребални процесии, а по улиците, които водят непосредствено към гробищата („Смолни проспект“, „Георгиевска улица“, „Новодеревенска улица“, 16-а и 17-а линия на Василевския остров и др.), те се движат в плътна колона. Оставят неприятно впечатление на жителите на града. [...] Пред входовете на гробищата се струпват стотици хора, шейнички, колички, автомобили, детски колички.
Службите на гробищата са пълни с хора. Там те чакат да им оформят документите, търсят някой гробищен работник, за да им намери място за гроб, но не намират, тъй като те са много малко, освен това те се грижат и за погребенията в траншеите. Там се събират и т.нар. гробищни „вълци“ с лопати, брадви, лостове и наковални. Тези хора използват бедите на другите, тяхното безсилие, липсата на щатни гробари и се наемат да копаят гробове за хляб, за елда, за тютюн, за водка, за купони за храни, продават ги вече готови, но тъй като гробищната администрация изобщо не следи какво вършат, а хората, докарали покойник, уморени и измръзнали, невинаги могат да дочакат края на погребението, нерядко „вълците“ оставят непогребаните покойници на гробището, понякога изкопават вместо гробове плитки ями, слагат вътре ковчега или увитата „кукла“ (покойникът, зашит в одеяло или в чаршаф), покриват го с малко земя или само със сняг и толкова. На хората, докарали покойника на гробището с най-добри намерения сами да изкопаят гроб и да го погребат, им дават място или само го посочват и те опитват да изкопаят гроба, но тъй като земята е замръзнала до метър-метър и половина дълбочина, [а] те нямат необходимите инструменти и физически сили, изкопават плитка яма, покриват я с малко земя и си тръгват; други, след като опитат да изкопаят гроба (което е много трудно), просто изоставят покойника на гробището и си отиват.
От средата на декември 1941 г. гробищата, най-вече Серафимовското, Болшеохтинското и Волковото, изглеждат така: направо на улицата пред вратите на гробищата, вътре в гробищата, пред службите, църквите, по пътеките, в канавките, върху гробовете и между тях лежат десетки, а понякога и стотици изоставени покойници в ковчези и без; постепенно ги прибирали гробищните работници и доведените отвън сътрудници, погребвали ги в рововете, но трупове продължавали да бъдат подхвърляни и това зрелище продължило до месец март.
През януари и февруари смъртността се увеличава [...] и заради това намаляват индивидуалните погребения, все по-малко хора транспортират покойниците си до гробищата. Още през декември транспортът на погребалната служба не се справя с извозването на труповете от болниците, от местата за евакуиране и другаде. В града към 19 декември те са повече от 7 хил. През първите десет дена на декември направо в двора на болницата „25-а годишнина от Октомври“ и на територията на Троицкия колхозен пазар покрай оградата на открито са наредени един върху друг няколкостотин трупа. [...] От 19 до 25 декември са извозени 4591. Донякъде успяват да прочистят града от купищата трупове, макар и не задълго, но ситуацията на гробищата сериозно се влошава. Там няма празни ровове, няма къде да погребват телата и ги скупчват на гробищата: на Волковото, Серафимовското, Богословското, Болшеохтинското и на острова на Декабристите. Вече са запълнени рововете, подготвени през лятото и през есента, но няма положителни резултати от действията на 270-те работници, мобилизирани от районните съвети [...], за да копаят ровове и по десния бряг на Нева, на острова на Декабристите и на Волковото, Болшеохтинското и Пискаревското гробище. Не ги пращат редовно на работа, а през големи интервали, и не успяват да свършат много.