Най-много са погребенията през последните дни на януари и февруари. Пак се събират много трупове по болниците, на местата за евакуация и в районните морги.
[...] През февруари в продължение на много дни на Пискарьовското гробище ежедневно докарват за погребване по 6–7 хил. трупа. Заради прогресивно нарастващото раздаване на хляб и водка за извозване на трупове автомобилите се използват особено интензивно. В града могат да се видят петтонни камиони, в които натоварените трупове се издигат над бордовете на камиона и са зле прикрити, а върху тях седят петима-шестима от работниците. Така е разрешен проблемът с извозването на тeлата.
През февруари 1942 г. на гробищата в града всеки ден освен багерите работят 4 хил. души. От МПВО работят на Серафимовското, Богословското, Болшеохтинското гробище и на острова на Декабристите; от 4-ти полк на НКВД [...] работят на Пискарьовското гробище; заедно с работници и служители от фабрики, заводи и учреждения, мобилизирани в трудовата повинност. Специалните части на МПВО и 4-ти полк на НКВД се занимават с подривна работа, така че на Серафимовското и на Пискарьовското гробище по цял ден има канонада от взривове. След взрива войниците, работниците и чиновниците копаят на ръка рововете, полагат в тях покойниците, като ги вадят от ковчезите (тъй като заемат много място в рововете, а те не били достатъчно), зариват рововете, запълнени с покойници. Въпреки мащабната работа рововете не достигат.
[...] На 3 февруари изпълнителният комитет на Ленинградския съвет взема решение за използване на кариерата за пясък под братската могила на Богословското гробище, която за пет–шест дена е запълнена с 60 хил. трупа. За погребения са използвани и ямите от бомби на Богословското гробище, в тях са погребани приблизително 1000 трупа. По-късно е решено да се използват части от противотанковия ров, който е близо до кариерата за пясък на север, в която също са погребани повече от 10 хил. покойници. 18-те вълчи ями, подготвяни като препятствия за танкове в северния край на Серафимовското гробище, също са използвани и в тях са погребани около 15 хил. трупа. Но скоростта, с която пристигат телата на гробищата, сериозно превишават бързо растящите темпове на прокопаване на ровове и затова използването на кариери и вълчи ями не премахва диспропорцията между вече готовите ровове и труповете, постъпващи в гробищата. Заради липсата на транспорт през някои от дните на февруари на Пискарьовското гробище броят на непогребаните трупове, наредени в редици, достигащи до 180–200 метра дължина и височина до 2 метра, достига 20–25 хил.; на Серафимовското гробище моргата и църквата са запълнени с трупове, част от тях просто лежат под открито небе. Около 5 хил. тела има и в Болшеохтинското гробище, моргата там също е претъпкана с трупове. В плевнята на гробището „Жертвите от 9 януари“ има около 3 хил. непогребани мъртъвци.
Тази ситуация продължава до края на февруари 1942 г., т.е. когато настъпва моментът на промяна, когато, макар и бавно, намалява броят на труповете, докарвани в гробищата, за да бъдат погребани, защото в града рязко спада смъртността.
[...] Работата на крематориума сериозно облекчава въпроса за погребването и позволява в края на март да бъдат ликвидирани купищата непогребани по гробищата, броят на готовите ровове да съответства на постъпващите в гробищата трупове, а от 1 юни 1942 г. заради добрата работа на крематориума и силно спадналата смъртност въобще са прекратени масовите погребвания в гробищата. Погребалната служба пренася всички трупове от болниците, районните морги и от други места в крематориума за последващо кремиране. От 1 юни до днес в гробищата се извършват само индивидуални погребения.
[...] Когато започва топенето на снега, на територията на всички гробища (особено много на Волковското, Большеохтинското, Серафимовското и „Жертвите от 9 януари“) са намерени много ковчези с непогребани трупове. Налагаше се те да бъдат прибрани, кремирани или погребани в свободните траншеи, преди да настъпи топлото време и разлагането.
[...] През тези дни (16–18 април 1942 г.) всички в службата, [...] гробищните работници, около хиляда работници и работнички от фабриките и заводите, мобилизираните от изпълкомите в районните съвети събраха 12 900 трупа – „кокичета“, както ги наричаха тогава; вадели ги от ковчезите, товарили ги в камионите и ги карали в крематориума, а ако там не можели да ги приемат – за погребване на Пискарьовското гробище в подготвените там ровове. Оставените ковчези и други погребални принадлежности са изгаряни на място в гробищата.