[...] В края на декември 1941 г., в онези тежки дни, изпълкомът допуска възможност трупове от болниците да бъдат погребвани по списъци, с последваща регистрация на смъртта в службите за гражданското състояние, което болниците дотогава не правеха. От 15 април обаче управата категорично забрани на Погребалната служба и на гробищата да приемат трупове за погребване без смъртен акт, което въвежда ред в статистиката.
В много отношения стихийно появилите се и набързо създадени през декември 1941 г. районни морги бяха абсолютно непригодни за експлоатиране при пролетно-летните условия (в Октябърски район в моргата на „Канонерска улица“, №44, в Кировски район в болница „Володарски“, в Ленински район на 12-а Красноармейска улица доставяните трупове са складирани направо по дворовете). Там няма утвърдени щатове и възнаграждения на работниците, не са разработени форми за регистриране на труповете, няма никакви инструкции и всяка морга работи, като се подчинява на различни организации в района.
На 15 април [...] бе предложено на отделите за комунално обслужване в районите [...] в тридневен срок да намерят други помещения за районните морги.
[...] Бе установен строг санитарен контрол за състоянието на моргите, бе организирана периодична дезинфекция на помещенията. [...] През април всеки ден бяха извозвани средно по 316 трупа.
В града вече няма струпвания на неизвозени, а на гробищата – непогребани трупове. Само на отделни места в града е възможно да се намерят тела, като за тях се научава случайно. Например след като бе евакуиран Ермитажът, в подземията на зданието бяха намерени 109 трупа. Това са умрели служители на Ермитажа. Администрацията ги струпвала в подземието, а когато заминала, ги оставила, без да уведоми.
[...] През зимата на 1941–1942 г. много погребения са извършени в грубо нарушение на санитарните норми, т.е. вместо на 80 см от повърхността на земята – на 5, 10, 15, 20, 30, 35, 40 и т.н. сантиметра.
[...] Бе определен редът за повторните погребения. Те се осъществяваха със силите на гробищните работници и на тези, привлечени за работа на гробищата по линията на трудовата повинност от районните съвети, посредством ново, по-дълбоко изкопаване на гробовете, в отделни случаи покойниците са повторно погребвани в рововете на гробището. През пролетно-летния период на гробищата в града са препогребани 9173 индивидуално погребани тела.
Пролетно-лятното затопляне и започването на процеса на разлагане на погребаните покойници наложиха управата, погребалната служба и работниците в гробищата всекидневно строго да следят индивидуалните гробове и братските могили, още повече че голяма част от тях са само леко засипани със земя. Индивидуалните гробове и братските могли започнаха да пропадат, разкриваха се трупове, появи се миризма на мърша. Това заплашваше с поява на епидемични болести. Управата и службата срочно доставиха в Пискарьовското гробище два багера тип „Комсомолец“ за засипване на братските могили, а на другите гробища това вършеха всички работници, част от личния състав на специалната рота на МПВО, и работници, мобилизирани от районните съвети. Най-напред бяха засипани всички братски могили, като върху тях се появиха хълмове, през лятото насипите върху някои гробове няколко пъти пропадаха, всеки път бяха засипвани наново. За есента на 1942 г. бяха напълно въведени в ред 17 580 индивидуални и 594 братски могили, като бяха оформени и надгробните им надписи. Само 78 братски могили в Пискаревското гробище не бяха напълно оформени. Засипването на братската могила в Богословското гробище (пясъчната кариера) [...] бе осъществено с багерите на Управлението на културно-битовото строителство. Засипването продължи през цялото лято, тъй като земята пропадаше заради процеса на разлагане на труповете. [...] Работниците от „Погребалната служба“ бяха на мнение, че само не бива да се допуска разкриване на телата при пропадане на засипванията върху гробовете – и всичко ще е наред.
[...] Преживели тежко горчивия опит от липсата на резервни ровове за масови погребения през зимата на 1941–1942 г. и като се има предвид продължаващата блокада, бомбардировките и обстрелването на града [...], изпълнителният комитет на градския съвет [...] разреши [...] през лятото да се осъществят работи за прокопаване на резервни братски могили. [...] сега всяко гробище има резервни братски могили, на различни места 90 братски могили с обща дължина 6620 метра, които могат да поберат 134 120 покойници.
[...] От 1 юли 1941 до 1 юли 1942 г., без да броим индивидуалните погребения, за масово погребване в гробищата на града и на специално предвидените за целта места са използвани 662 братски могили с дължина 20 233 линейни метра. От тях при много силни студове и почти замръзнала почва от дълбочина до метър и половина са изкопани 160 135 куб. метра пръст, като не броим използваните за погребване: пясъчната кариера, противотанковия ров, ямите от бомби на Богословското гробище, вълчите ями на Серафимовското – дори само това ни позволява да оценим мащабите на работите по погребването.