На много лица изпъквали скулите, те ставали „костеливи“, устните разкривали венците и превръщали лицето в „страшна озъбена муцуна“. Някои лица приличали на черепи, покрити с мръсна кожа. Забелязвали и издължените носове, особено при жените: „костеливи лица, хлътнали бузи, необичайно изпъкнали, уголемени носове.“7 Основата на носа изглеждала хлътнала, това се вижда на много изображения от онова време.
Правели впечатление дълбоко хлътналите очи със зачервени клепачи – изглеждали широко отворени. „Огромни като врати очи“ – казва Е. Броникова, възпитателка в детски дом, приела да се грижи за две малки гладни сирачета.8 Под очите се появявали белезникави торбички, подчертани в лилаво и с кръвоизливи. Като последица от хормоналните нарушения на много жени им растели брада и мустаци. През пролетта на 1941 г. Виталий Бианки видял „смайващо много жени, даже момичета, с мустаци“, пак той забелязал, че изчезва окосмяването у мъжете.
Най-разпространените последици от глада били отоците. Забелязали първите им признаци в началото на ноември 1941 г. „Вижда се, че е подпухнал“ – ще каже Мария Машкова за неин приятел в писмо от 5 ноември 1941 г. В града разговорите за отоците се чували често от средата на ноември 1941 г. „Засега още ходя, но усещам, че ако няма с какво да се подсиля, също ще се подуя“ – пише А. Евдокимов в дневника си на 15 ноември 1941 г. На 30 ноември той забелязал, че краката му са отекли. Александър Болдирев описва в дневника си на 16 ноември 1941 г. своя позната, която, въпреки че имала купони първа категория, „кой знае защо така е подпухнала, че не може да я познаеш“9.
От началото на декември на хората в блокадата отичали не само краката, но и лицата. Някои така се били подули, че едва им се виждали очите. На 20 декември Василий Чекризов пише в дневника си: „Подпухналите хора не са рядкост, а обикновено явление.“ На 1 януари 1942 г. признава, че повечето гладуващи подпухват, а не отслабват. Обикновено се подували лицата и краката, но често и ръцете, понякога даже половите органи на мъжете. Краката ставали „слонски“, трудно ги повдигали и ходели „по малко“. Последица от подпухването била невероятната слабост.10
Обикновено мислели, че причина за подпухването е прекаляването със солена вода и горещ чай. Всяка течност, а такива са и разнообразните „празни“ супи (със соя, с мая), помагала донякъде да се заглуши усещането за глад. Често сервирали тези супи без да искат купони, в столовите от тях можело да си вземеш по няколко пъти. Нерядко се случвало изтощените посетители в заводските, във ведомствените, в „привилегированите“ столови и по учрежденията да изпият по 4–5 чинии супа и освен това си вземали и за вкъщи. По принцип всички сухи продукти (хляб, елда) се накисвали във вода – мислели, че така ще е по-засищащо. Чиния супа с размекнат в нея хляб изглеждала много по-огромна, отколкото мъничкият 200-грамов пресован брикет. Трудно било да спреш. Гладът напълно променял хората, нямало как да ги предпазиш, не действали никакви предупреждения.
По време на блокадата гладът много силно променял и телата на хората. „Не се познахме“, „само скелет“, „кожа и кости“ – разказвали през плач хората, които за пръв път след няколко месеца се видели без дрехи в банята. „Нямат задник, останали са само тазобедрените кости. Няма месо, коремът – сбръчкан“ – така изглеждали жените след многодневен глад. Съществуват безброй свидетелства, ще цитираме какво пише Олга Бергхолц: „Тъмни женски тела с опъната кожа. [...] Гърдите им ги няма, коремите хлътнали. [...] Коремите на някои жени бяха безобразно издути.“ Зоя Травкина забелязала, че в банята всички жени са с „опашки“. Имала предвид опашната кост, която изпъквала много силно от скелета с опъната кожа.11
Организмът, лишен от достатъчно храна, изяждал вътрешните органи, тъканите, най-вече сърцето, черния дроб, далака. „Когато човек гладува, той се самоизяжда. Най-напред изчезват, изяждат се мазнините. После идва ред на другите тъкани, изчезват мускулите“ – разказва Алексей Пантелеев, след като забелязал, че гладът му е „изял“ брадавиците. „Мускулите са като парцали“ – имало и такова нещо в блокирания Ленинград. Любов Шапорина, която правила инжекции в болницата, била смаяна колко измършавели са ръцете и на мъжете, и на жените: „Само мускули и провиснала, повехнала кожа.“ Децата отслабвали, смалявал се ръстът, появил се рахит.12 Понякога се нарушавали и пропорциите на тялото: главата изглеждала твърде голяма в сравнение с тялото. Изтощените деца със сбръчкана кожа приличали на малки старци.