Втора глава.
Евакуацията
През 1941–1943 г. Ленинград е преживял няколко вълни на евакуация. В града се стичали бежанци от окупираните и обстрелваните от противника територии, които се надявали по-късно да ги изпратят в тила. Имало и вътрешноградски бежанци: хората от разрушените от бомбите къщи, най-вече от Московско-Нарвския район – преселвали ги в северната част на града. Но най-масова е евакуацията на самите жители на Ленинград. Тя се осъществява през октомври–декември 1941 г. и през февруари–април и юли–ноември 1942 г.
Бежанците нахлуват в града в края на лятото на 1941 г. Заселват повечето от тях в общежития, в училища, в помещенията на сборните пунктове за евакуация, но някои настанявали и в опустелите стаи в жилищните сгради. Бежанците в града били около 55 хил. Съдбата им била трагична: ако в онези трудни минути ленинградчани можели да разчитат, че ще им помогнат роднини и приятели, бежанците нямали никого, който да ги подкрепи. В най-добро положение се намирали бежанците от разположените наблизо райони Гатчина и Сестрорецк, те дори си довели крави.1 Но такива не били много. Натискът на германците през август 1941 г. бил стремителен и хората трябвало бързо да се махат, нямало нито каруци, нито друг транспорт, а не можеш да носиш много с количка или на собствените си рамене. Дошли в града без топли дрехи и обувки, с много ограничени средства, с малки деца и възрастни родители.2 Така започва техният път към смъртта.
„По-късно те ще са първите жертви на блокадата и учителите ще трябва да изнасят труповете“ – Александра Воеводска си спомня бежанците, които живеели в училището на Лиговския проспект.3 Опитвали да им помогнат, най-вече на децата. Отваряли детски градини интернати, които, както се твърди във фризирания отчет на градския отдел по образованието за 1941–1943 г., „благодарение на внимателното и грижливо отношение в помещенията имало уют“; на фона на този преувеличен оптимизъм, молбата на полковия комисар на градския военен комитет да се отпусне за децата на бежанците „поне малко храна“, изглежда по-откровена и човечна.4
Ставало дума за трохи – но и това не можели да намерят през „смъртоносното време“. Не им било до бежанците, целият град потъвал в смъртоносната бездна. Документите, свързани с ноември–декември 1941 г., рисуват безкрайно мрачната картина на страданията на хората, които би трябвало да минат „на транзит“ през Ленинград. От съобщението на Алексей Кузнецов до управлението на НКВД за Ленинградска област от 28 ноември 1941 г. е ясно, че не става дума за „отделни недостатъци“ – провалила се цялата система за обгрижване на хора, изпаднали в беда:
Неудовлетворителни са жилищно-битовите условия на евакуираното население. Повечето общежития не се отопляват, не са осигурени спални принадлежности, в общежитията е мръсно, няма вода, болните не се изолират.
В общежитието за евакуирани на ул. „Салтиков-Шчедрин“ 10 е студено. За 362 души има само 42 [комплекта] спално бельо, другите спят на пода.
Общежитието на „Лазаретни переулок“ №4 се отоплява лошо, поради липса на транспорт не са докарани въглища. За 474 души има 100 постели. В детските ясли, предвидени за 120 деца, поради липса на отопление и осветление, се намират само 13 души.5
Алексей Кузнецов изпратил съобщението си до много хора „за вземане на мерки“. От дневника на Борис Капранов може да разберем колко са стрували тези поръчения. На 20 декември 1941 г. той посетил центъра за евакуирани – там в стая от 30 кв.м били настанени пет семейства (16 души): „...постоянно потиснато настроение. Всички са раздразнителни, гладни, едва ходят.“6
Той наистина още не бил видял ешелона, с който от град Пушкин в Ленинград пристигнали семействата на „командния състав“ и червеноармейци инвалиди. Те останали в града много дни и живели в него. В пет вагона били настанени 450 души, сред тях 32 пеленачета и 86 деца до 12 години. Според проверката, направена на 14 декември 1941 г.:
...условията за живот на населението в ешелона са неудовлетворителни, това създава нездрави настроения, хората са около четири месеца без работа, храната е малко, в ешелона не е прокарана вода за пиене, няма с какво да се сгрее вода, железниците не отпускат гориво, във вагоните е студено, санитарното положение е неудовлетворително, хората са много нагъсто, има въшки. От изтощение са умрели 9 души: 5 възрастни, [...] 4 деца. Не се изнасят навреме умрелите от вагоните.7