Имало ограничение за багаж с домашно имущество (30 килограма на човек), който можели да вземат във влака и в камионите, но никой не го спазвал. Обикновено вземали най-необходимото или ценните вещи. А. Бондаренко разказва, че нейното семейство, което било бедно, си взело шевната машина. По чуждите места тя ги спасявала от глад, защото майка ѝ можела да шие.35 По време на втората евакуация (януари–април 1942 г.) хората най-често вземали нещата си с детски шейни – изтощеният човек не можел да ги носи. В кадрите от кинохрониката, запечатали обсадения Ленинград, се виждат добре натрупаните един върху друг чували, кутии и куфари, които при всяка по-голяма дупка можело да паднат.
Често трябвало до гарата освен имуществото да карат и лежащо болните, като непрекъснато внимавали да не паднат от шейничката. Било разрешено да се карат с камиони до гарата само децата от детските домове, от училищата по занаяти и тези, които били част от научния и художествения елит на града. Те били 62 500 души.36 Всички други трябвало да вървят пеша. Разбира се, всичко зависело от конкретната ситуация: дали имаш връзки, или пари. През декември 1941 г. журналистът Анатолий Блатин, защото го било страх, че ще изпусне самолета, успял да издейства от областния комитет на комсомола да му дадат, само за него, кола... но можем да го разглеждаме като възнаграждение за ярките оптимистични статии как се справят със затрудненията обикновените ленинградчани, публикувани във вестника, на който бил главен редактор. Артистът Теодосий Грязнов разказва, че за да прекарат домашното си имущество през Литейния мост, „дали 500 грама на човек, който минавал с конна шейна покрай тях, качили се, а тяхната детска шейничка привързали за неговата“37. Обикновеният гладен жител на Ленинград едва ли би могъл да го направи – да даде половин килограм хляб, за да му прекарат нещата по моста.
Евакуираните разпродавали нещата си по различни начини: по пазарите, чрез приятели и познати, с обяви. „На улиците (по тротоарите) са наредени за продан неща. По стените на къщите отново се появиха обяви за продажби на мебели и до[машни] вещи. Има такива: „Продават се мебели за дърва“, „Продават се на безценица (еди-какви си) мебели“ – разказва за евакуацията през юли 1942 г. Василий Чекризов.38 Купувачите избирали най-доброто; нещата се продавали или на безценица, или заплатеното не било най-доброто. Купувачите не били само „хищници“ и „спекуланти“, но често и хора със скромни средства, които не можели да устоят на изкушението.
През зимата на 1942 г. Финландската гара става основен център на евакуацията. Оттук традиционно потегляли влаковете към Ладожкото езеро и освен това тази гара имала още едно предимство – тя била (признавал го и противникът) „извън обсега на немската артилерия“. По време на зимната евакуация условията на гарата не били добри, признавали го и властите. На гарата имало медицински пункт и дори магазин. Там можело да се купят топли дрехи, скиорски костюми, клинове, плетени ръкавици, одеяла, пуловери. Приходът от него бил 600 хил. рубли, но всъщност трябва да го разделим на 480 хил. (толкова са евакуираните до средата на април 1942 г.), като освен това имаме предвид, че за човек от „специалния контингент“ са давани по 6 рубли на ден. Трудно било да се намери гореща вода за чай, има сведения, че търсели да вземат от приятели, живеещи наблизо. В отчета на градската евакуационна комисия за времето 22 януари – 15 април 1942 г. се казва: „...помещенията за евакуираното население са мръсни, неотоплени и лошо осветени. Местата за хранене явно не са подготвени и са зле уредени.“39 Трябва да констатираме още един детайл, който авторите на доклада не са споменали, явно защото са били притеснени. Случило се през февруари 1942 г.: „Площадът пред гарата. Тоалетните в гарата не работят и представете си... мъжете и жените направо на улицата, без да се притесняват един от друг, се справят с естествените си нужди. Никой не обръща внимание. Това е естествено.“40
В стенограмата на доклада на началника на отдел в завод „Болшевик“ А. Плоткин се разказва ярко и подробно за нравите на Финската гара по време на зимната евакуация. Той трябвало да замине с група работници в района на Ладожкото езеро, за да поправят машини. Ето какво видял той на гарата: