Положението се подобрило през февруари 1942 г. и през следващите месеци вече нямало сериозно забавяне на снабдяването с купони. „Всеки ден се погасяват задълженията за захар, масло, елда и месо. [...] Опашките са минимални, търпими, всичко преминава гладко. По-малко нерви, по-малко нелепи ругатни“ – пише в дневника на 29 март 1942 г. Мария Машкова.8 Видимо се подобрило качеството на продуктите с купони. Всички признавали, че хлябът е по-вкусен и го пекат без стърготини. Често имало обяви, че ще дават с купоните допълнително, повече от утвърдените дажби, освен това забележимо се увеличили и дажбите. Въпреки това гладът се усещал и през пролетта, и през лятото, и през есента на 1942 г., той отминавал бавно и мъчително.
Специфична за купонната система била замяната на едни продукти с други. Тя почнала през октомври 1941 г. По принцип те не били равностойни, още повече че не било лесно да се сравняват. С купони за захар можело (най-често) да се вземат бонбони или мармалад, а понякога какао и сушени кайсии. Вместо масло давали мас, сладко, сирене, сельодка; вместо месо – яйчен прах, сельодка; вместо елда – царевично брашно и сушени картофи. Заменяли хляба с бисквити и гевречета, наистина най-вече през есента на 1941 г.9
Не е ясно как са определяли пропорциите на заменяните продукти, макар че най-често просто давали каквото имало. В тези условия не е много ясно как се отчитали „нагоре“ за раздаване на дажбите, за спазване на сроковете и за количеството на използваните купони. В най-трудните месеци на блокадата стройната купонна система, с която толкова се гордеели хората, които отговаряли за снабдяването на Ленинград, всъщност била бутафорна. Освен хляб човекът, преживяващ в блокадата, най-често не получавал необходимото, трябвало да избира от оскъдния списък с продукти, доставени по това време в магазина. Не можел да избира – ако не ги купел в рамките на десет дена, купоните пропадали. Най-неприятното било, че обикновено докарвали месо и масло ден-два преди да изтече валидността на купоните, но вече не можели да си купят: всички купони били изразходвани.
През най-гладното време едва 35% от жителите на града получавали работнически купони, които осигурявали потребностите на организма от храна. Дажбите, които давали на другите – на чиновниците, на хората без собствени доходи и на децата – гарантирали постепенно изтощаване на организма, което обикновено водело до смърт, ако нямали други средства за прехрана. Най-трудно било за хората без собствени доходи – повечето от тях били възрастни, безпомощни, често уволнени от предприятията и учрежденията заради инвалидност. „С тяхната дажба можеше да се живее само два-три дена от десетте – не повече“ – твърди Ирина Зеленска. За да оцелеят, те не се притеснявали да търсят случайна, често тежка работа, давали кръв, продавали нещата си и ще кажем направо, молели за помощ милосърдни хора – пред хлебарниците имало деца, които просели за хляб. В тяхната издръжливост имало нещо нечовешко. Мнозина от тях нямало на какво да се надяват, трябвало да се стегнат и всеки ден да се борят със смъртта, методично, без да се отпускат. Василий Чекризов описва през февруари 1942 г. всекидневния живот на хората, които по време на блокадата имали купони за хора без доходи и за деца:
Живеят в кухнята (най-вече в къщите, където има парно) майката, двете деца: момиче на 13 и момче на 4–5 години. Тя не е възрастна, жена на 36 години е. При тях е и сестрата на Игнатюк [приятелка на Василий Чекризов – С.Я.]. Мъжът и синът на едната са на фронта някъде край Ленинград, но новини от тях има рядко. Парите им са: на едната – социална помощ, на другата помага брат ѝ, за храна имат две карти с купони за хора без доходи и две детски. Питам ги: „Как я карате?“ – „Ей така, в тази тенджера (4–5-литрова) слагаме 100 грама елда, варим супа. Делим супата и хляба, който получаваме (по 250 грама), делим надве и ги ядем два пъти на ден.
Понякога Игнатюк донася нещо (консерва, пакет бисквити, няколко бучки захар или нещо друго, но то се случва рядко). Супата и хлябът са невероятно малко. Хранителността им е нищожна. Тя твърди, че спазват строг режим: „Не вземаме предварително хляб.“