— Би трябвало — отвърна Дрейк. — Именно там е мината, за която сега Олрид и Флийтуд имаха неприятности, първо са продали контролния пакет акции, а след това са накарали акционерите да повярват, че става някакво мошеничество и…
— Известно ми е всичко това — прекъсна го Мейсън. — Значи този обект е там горе? А Флийтуд е бил дясната ръка на Олрид по това време?
— Да.
— Тогава познава добре околността. И така, претърсете всички странични пътища — нареди Мейсън.
— Според полицията Флийтуд се е движел на автостоп и навярно вече е на петстотин мили оттук… освен ако е мъртъв. Някои са на мнение, че тялото му ще бъде намерено на триста-четиристотин метра от мотела „Гнезденцето“.
— Изключват възможността да е злополука? — попита Мейсън.
— Имаш предвид Олрид ли?
— Да.
— По дяволите, не! Типичен случай: убиецът е направил същата грешка, която обикновено правят. Вместо да остави колата на висока скорост, както трябва да бъде, ако е било произшествие, убиецът я е оставил на ниска скорост. Който и да е бил, е застанал на стъпалото, насочил е колата към бездната, включил е смукача докрай и е скочил на земята. Колата се е понесла надолу, полетяла е в пространството и се е разбила с трясък секунди след това.
— Някакви следи от куршуми в тялото?
— Не, очевидно смъртта е настъпила вследствие на удар по главата.
— Може да си е ударил главата при падането?
— Вероятно е бил мъртъв преди това. Хирургът, извършил аутопсията като че ли смята така.
— Колко преди това?
— Не желае да си навлича неприятности, но както успях да подразбера, той няма да се учуди, ако Олрид е бил мъртъв повече от час, преди колата да бъде хвърлена в пропастта.
— Кога са я намерили?
— Около три часа призори. Полицаите от пътната полиция веднага отишли в мотела, щом намерили ключа от бунгалото. И посредством телефонните обаждания бързо открили нишката към апартамента в Лас Олитас.
— Ако мисис Олрид бе замисляла убийство — сподели Мейсън, — надали щеше да остави такава улика!
— Не е ясно — отвърна Дрейк. — Шестото ми чувство ми казва, че полицията е на прав път. Флийтуд или е мъртъв, или е офейкал. Най-възможно е да е в някой самолет в този миг, или в противен случай е мъртъв.
— Тази история с амнезията може да се окаже голяма работа — настоя Мейсън. — Инсценировката е вече факт. Самият аз бих се възползвал от това при подобни обстоятелства. Действай, Пол, претърсете целия район на Спрингфийлд, всяка ферма, всяка къща.
— О’кей, щом искаш.
— И в случай, че го открият — предупреди Мейсън, — кажи им изобщо да не се месят. Просто да отидат до някой телефон и да ни съобщят. Другото детективско бюро още ли действа, Пол?
— Изглежда, че да, но явно не търсят в близост до мотела. — Също както полицията смятат, че Флийтуд е избягал далеч.
— Това винаги е погрешно — подигравателно се изсмя Мейсън. — Е, хайде, Пол, довиждане!
Дрейк излезе, а Мейсън направи знак на Дела Стрийт:
— Нека да видим какво желае Диксън Кийт, Дела.
Диксън Кийт, бърз широкоплещест мъж на трийсет и седем, трийсет и осем години, имаше черни подвижни очи, черна коса, започнала да оредява на слепоочията и пъргава пружинираща походка на атлет. Краката му бяха къси, но беше набит, с квадратни рамене. Без да губи време в любезности, той заяви:
— Мейсън, предполагам, че сте слушал за мен.
Мейсън кимна.
— Завел съм дело срещу Бъртрънд Олрид и Джордж Джеръм. Това са двама влиятелни мошеници, които са готови да минат през трупове. Открих много за двамцата, откакто влязох в делови отношения с тях.
— Имате ли адвокат?
— Да.
— Не смятате ли, че би било по-добре да дойдете с него при мен?
— Мога да ви кажа какво искам съвсем накратко, Мейсън. Това е делово предложение, няма никаква връзка с правото. Просто бизнес.
— Какво е то?
— И двамата с вас сме пълнолетни, мистър Мейсън. Знам, че всичко се получава срещу нещо. Аз искам нещо и съм готов да дам.
— Какво искате и какво сте готов да дадете — попита Мейсън, — като имате предвид първостепенното ми задължение към клиентите ми?
— Прав сте, вие представяте мисис Олрид, а ако не се лъжа, тя е в беда.
— Наистина ли? — Мейсън повдигна вежди.
— Вижте, Мейсън, хайде да не играем на криеница — предложи Кийт. — Вашите детективи работят по случая. Моите детективи също. Разполагате с превъзходно детективско бюро и аз също. Аз не зная какво точно сте узнал и вие не знаете какво точно аз съм узнал, но няма да плащаме на детективи, ако не получаваме нещо срещу това. Нали така?
— Точно така! — усмихна се Мейсън.
— Тялото на Бъртрънд Олрид е намерено в колата на жена му. Колата се е преобърнала в каньона, но е била включена на ниска скорост. — абсолютна улика. Трудничко е да го направиш при висока скорост, но е възможно.