— Да тръгваме? — отстъпи назад Флийтуд. — Къде да тръгваме?
— Към къщи, естествено — каза Гърти. — Ела, скъпи. Само почакай да останем насаме вкъщи.
— Вие не сте моя жена. Аз не съм женен.
Мейсън добродушно се изсмя.
— Не съм — настояваше Флийтуд.
— Откъде знаеш, че не си? — попита развеселен Мейсън, сякаш разговаряше с неразумно дете.
— Просто чувствам, че не съм — упорстваше Флийтуд.
— Дълго няма да имаш това чувство — му обеща Гърти с леко дрезгав от вълнение глас.
Мейсън се намеси с професионална сериозност:
— На ваше място, мисис Реймънд, не бих се опитвал да му върна паметта точно сега. Ще се опитам това да стане постепенно. За тези неща е необходимо време.
Флийтуд се колебаеше, търсейки претекст да откаже да тръгне с тези хора, без обаче да намери логично оправдание. Мейсън се сбогува с Овърбрук:
— Много неприятно ни е, че ви обезпокоихме, но знаете как стоят нещата с хора, страдащи от амнезия. Не смеехме да изчакаме до сутринта. Можеше да се надигне по всяко време на нощта, без какъвто и да е спомен къде се намира, и да тръгне в мрака.
— О, много добре помня, че дойдох тук — възрази Флийтуд. — Можете да ме оставите тук. Утре ще се върна.
— А как дойде дотук, Уилям? — снизходително се усмихна Мейсън.
— Пеш.
— Откъде?
— По шосето.
— А как стигна до шосето? На автостоп?
— Да.
— Откъде се качи на автостоп? — попита Мейсън. Флийтуд студено изгледа Мейсън с внезапна враждебност.
— Откъде? — настойчиво повтори Мейсън. — Отговори, Уилям, откъде?
— Не зная — упорито отрече Флийтуд.
— Виждате ли — обърна се Мейсън към Овърбрук и добави:
— Не биваше да правя това, но си помислих, че може би от определен момент нататък ще може да си спомни. Да вървим, Гърти. Хайде ела, Уилям.
Мейсън хвана Флийтуд за дясната ръка, а Гърти за лявата. Запътиха се към вратата.
За миг Флийтуд се съпротивляваше, после неохотно тръгна с тях.
— Нямам чувството, че сте моя жена — избъбри той на Гърти като отново се спря на предната веранда.
Гърти нервно се изсмя:
— И миналия път беше така и известно време мислеше, че вършиш прелюбодеяние. — Истерично се изкикоти: — Ти ли, след пет години брачен живот! Ела, скъпи мой.
Ескортираха го до колата. Кучето, което вече ги смяташе за гости на господаря си, стоеше отстрани, махайки с опашка. На прага Овърбрук ги изпрати с широка, сърдечна усмивка.
Мейсън отвори вратата на колата.
Флийтуд се поколеба. Гърти внезапно го блъсна и той направо влетя вътре.
— А-а, не си мисли, че пак ще ми избягаш — възкликна Гърти. — Бедничкият ми!
Мейсън се обърна към Дела Стрийт.
— По-добре карайте вие, Дела!
И седна отзад с Гърти и Флийтуд.
Дела обърна колата, натисна три пъти клаксона в знак на поздрав, махна на Овърбрук и потегли по черния път.
— Какво точно искате вие? — попита Флийтуд.
— Вас — отвърна Мейсън.
— Е, добре, с какво право ме отвеждате с вас? Не искам да идвам с вас. Нека да сляза.
— Уилям, защо искате да изоставите жена си? — попита Мейсън.
— Тя не ми е жена!
— Откъде знаете, че не е?
Гърти се наведе и го целуна влюбено:
— Почакай да останем сами, скъпи.
— Какво означава това? — попита Флийтуд.
— Естествено може да има грешка — подхвана Мейсън.
— Разбира се, че има грешка!
— Ако не сте Уилям Реймънд — продължи Мейсън, — тогава името ви е Робърт Грег Флийтуд и полицията желае да осветлите едно-две неща. Кажете ми сега, Уилям, мислите ли, че сте Уилям Реймънд, или мислите, че сте Робърт Грег Флийтуд?
— Казвам ви, че не зная кой съм!
— В такъв случай ще направим всичко възможно да излезете от това затруднено положение — каза Мейсън.
— Кой е този Флийтуд?
— О, просто друг изчезнал, жертва на амнезия. Полицията го търси.
— Искам да разберете едно: не желая да оставам повече с вас, докато не узная кой съм. Не ми е приятно тази жена да претендира, че съм неин съпруг?
— Смятате ли, че сте Флийтуд?
— Не.
— Тогава вероятно сте Уилям Реймънд.
— Спрете колата и ме оставете да сляза. Все пак имам някакви права, нали?
— Дайте да видим. Или сте Уилям Реймънд, или сте Флийтуд. Ако смятате, че ви оскърбяваме, ще ви отведем в полицията и там ще представите вашия случай. Те имат на разположение психиатър, който ще положи максимални грижи за вас. Ще ви хипнотизират или ще ви дадат хубавичка доза скополамин. Това ще ви накара да се разприказвате и да кажете истината. Наркотикът приспива съзнанието и действа като хипноза. Подсъзнанието взима връх. Ще отговаряте на поставените ви въпроси като човек, който спи.