— Не желая да ходя в полицията! — внезапно уплашен се възпротиви Флийтуд.
— Е, хайде, ще отидете или в полицейския участък, или у дома с Гърти. Трябва да изберете едно от двете.
Флийтуд се обърна към Гърти:
— О’кей, това е игра за двама. Ако искате да си играете на омъжена, съгласен съм. При това сте и доста хубава.
— Вие ли убихте Бъртрънд Олрид, Флийтуд? — рязко запита Мейсън.
— Не разбирам за какво говорите!
— Кога видяхте за последен път Олрид?
— Не познавам никакъв Олрид.
— Това стана, след като загубихте паметта си, Флийтуд. Страдащите от амнезия помнят всичко, което се е случило след като са загубили паметта си. С други думи — лукаво каза Мейсън, — помните от момента, когато една жена се е представила за вашата по-голяма сестра, двамата сте се качили в колата й и сте заминали… а после сте се срещнали със съпруга й. Помните ли всичко това?
— Нищо не помня.
— Откога?
— Не съм длъжен да отговарям на въпросите ви. Впрочем кой сте вие?
— В полицията ще трябва да отговаряте.
— Защо ме наричате непрестанно Флийтуд?
— Защото или сте Флийтуд, и в такъв случай ще ви отведем в полицейския участък, или сте Уилям Реймънд, и в такъв случай си отивате вкъщи. Кой от двамата смятате, че сте?
— Предполагам, че съм Уилям Реймънд, щом момичето казва така — отвърна Флийтуд.
— Все пак би трябвало да познавам собствения си съпруг! — с престорено възмущение възкликна Гърти.
— Да сме наясно — внезапно подозрителен, каза Флийтуд, — нямам намерение да се женя за която и да било жена и няма да подпиша никакъв брачен договор. Не възнамерявам да сключвам граждански брак с когото и да било!
— Чуйте го само какво говори — с укор въздъхна Гърти. — Иска да се отърве от мен. Но защо, скъпи мой, преди да се оженим, ми казваше, че съм единствената на света за теб, че…
— За Бога, ще млъкнете ли! — изкрещя Флийтуд.
— И, разбира се, ако сте Флийтуд — любезно подхвана Мейсън, — един човек на име Джордж Джеръм желае да говори с вас и друг, на име Кийт, гори от нетърпение да влезе във връзка с вас. Вероятно ще припечеля нещичко, ако ви предам на единия или на другия. Кийт особено иска да установи контакт с вас. Приятен човек е Кийт. Познавате ли го?
— Никого не познавам.
— Хайде, Уилям, не упорствай — смъмри го Гърти.
— Ей Богу, лазите ми по нервите! — не се сдържа Флийтуд.
— Собственият ми съпруг ме отблъсква! — лукаво подхвърли Гърти. — През онази лунна нощ край езерото преди пет години ти не говореше така, Уилям.
Дела Стрийт стигна до павирания път и заслиза към града, като плавно взимаше завоите един след друг.
— Мога и със сила да сляза — заяви Флийтуд. — Не виждам кой ще ме спре.
— Опитайте се — предупреди го Мейсън.
— Това е отвличане. Знаете какво означава това.
— Не е отвличане. Просто съм намерил човек, страдащ от амнезия, и го водя в участъка.
— Мен? В участъка?
— Точно така.
— Не желая да отивам в участъка.
— Ако искате всичко да бъде легално — възрази Мейсън, — точно там ви е мястото.
— Кой казва, че трябва да се узаконят нещата?
— Не желаете да дойдете с мен доброволно — отвърна Мейсън, — твърдите, че ви отвличаме. Вие сте душевноболен. Признавате, че не знаете кой сте. Може би всъщност Гърти е сгрешила и най-добре е да ви отведем в полицията.
— А ако си спомням кой съм? Тогава трябва да ме освободите.
— Тогава — съгласи се Мейсън — трябва да ви пусна. Кой сте вие, Флийтуд?
Флийтуд не отговори в продължение на десетина секунди. Накрая каза:
— Не зная.
— Ако сте Уилям Реймънд — каза Мейсън, — отивате с Гърти. Ако сте Робърт Флийтуд, отивате в полицейския участък.
Флийтуд се облегна назад и заяви:
— О’кей, отивам с Гърти. В крайна сметка, като че ли няма да е толкова зле. Дай ми целувка, любима!
— Не сега — хладно отвърна Гърти. — Ти публично ме оскърби. Може би трябва да поискам развод.
Флийтуд, комуто внезапно тази история започна да му харесва, каза:
— Но тогава не знаех коя си, скъпа.
— А сега знаеш ли?
— Не, но съм готов да ти повярвам. Пет пари не давам дали ме обичаш или не, ти си омъжена за мен.
— А не — отдръпна се Гърти от него. — Аз също страдам от амнезия, не помня кой сте. Струва ми се, че не ви познавам.
— Това е пълна глупост. Пуснете ме да сляза!
Дела не намали скоростта. Мейсън мълчаливо пушеше. След малко Флийтуд попита:
— Кой е този Олрид, за когото споменахте?
— Мислех, че името ви е познато.
— Звучи ми като нещо познато. Кажете ми нещо повече за него.
— Какво искате да знаете-за него?
— Кой беше той?
— Защо смятате, че е мъртъв?