— Винаги ме упреквате, че не ви съдействам. Този път сторих точно това.
— Така е по дяволите! Как го открихте?
— Знаех, че по всяка вероятност страда от амнезия.
— О’кей. И какво друго?
— Паметта му се възвърна точно преди да влезе в полицията.
— Служителят от пътната полиция ми каза същото.
— Веднага щом паметта му се възвърна, той, разбира се, забрави всичко, което му се е случило през времето, когато е страдал от амнезия. Помни, че е вървял край някакъв жив плет в двора на Олрид, нещо го е ударило, изгубил е съзнание и не помни нищо до мига, когато се е озовал пред полицейското управление.
— В момента се преборвам с амнезията му — мрачно изсумтя Трег — и се надявам да го излекувам.
— Може би ще мога да ви помогна. Разбирате ли, ние знаем доста много за това какво му се е случило през последните два-три дни.
— Е, добре, кажете.
— Всяко нещо си има цена.
— Тъй ли?
— Да.
— Каква е тя?
— Искам да се видя с мисис Олрид.
— Няма свиждания нощем.
— Пфу — възмути се Мейсън, — първо, неин адвокат съм и второ, всъщност вие не сте я арестували и обвинили в каквото и да било. Просто я задържахте, за да ви е под ръка.
— Трябваше да се досетя, че това е уловка — подхвърли Трег.
— По дяволите! — извика Мейсън. — Гледат ли се зъбите на подарен кон?
— Точно това възнамерявам да сторя — отвърна Трег. — Всеки път, когато ми подарявате нещо, ще бъда нащрек.
— Е, добре. Правете каквото си искате. Но няма да откриете друго освен зъбите му. Няма да проговори и да ви каже възрастта си. Ако ми се доверите, конят ще се разприказва.
— А може и хубавичко да ми се присмее — подозрително смънка Трег.
Мейсън сви рамене.
— Какво ще стане, след като разговаряте с мисис Олрид?
— Тя ще даде показания. Ще ви разкаже точно какво се е случило.
Трег му попълни пропуска:
— Тъй да бъде, дайте това на полицейската инспекторка.
— По-добре й телефонирайте — предложи Мейсън. — Така ще ме улесните. Мисис Олрид ще се облече и ще…
— Добре, добре — съгласи се Трег, но добави: — Но помнете, че тя трябва да даде показания!
— Ще го направи — увери го Мейсън.
— Кога?
— В осем сутринта.
— Защо не преди това?
— Не преди това.
— Защо е това забавяне?
— Защото трябва да закуси — отвърна Мейсън. — Може да получи язва, ако говори на празен стомах.
— Дадено, а кога ще ми дадете информация за Флийтуд?
— Ще дойда пак преди да разпитате мисис Олрид и да ви дам муниции, с които ще разпердушините тази история с амнезията.
— Обещано?
— Обещано — мрачно потвърди Мейсън. — Беше при един фермер на име Овърбрук. Влязъл и казал, че няма представа кой е. Ще ви дам възможност да разбиете на пух и прах алибито му. Ще ви дам мунициите, а вие ще стреляте.
— О’кей, ще позвъня на инспекторката. Идете и се вижте с мисис Олрид.
Мейсън взе пропуска, който лейтенант Трег бе написал, и се отправи към отделението на задържаните. След като чака десетина минути, го отведоха при мисис Олрид, която явно бе разбудена от дълбок сън и не бе имала възможност да се гримира.
— Открихме Флийтуд — й каза Мейсън.
— Къде?
— При фермер на име Овърбрук. Говори ли ви нещо това име?
Тя поклати глава.
— На седем километра и половина от местопроизшествието — продължи той. — Според Флийтуд той е отишъл в понеделник вечерта пеш до къщата на Овърбрук и страдал от амнезия. Някакви предположения?
Тя отново поклати глава.
— Искам да ви дам последна възможност да премислите вашата версия.
— Какво искате да кажете?
— Това ли е истината?
— Да.
— Имам предчувствието, че Флийтуд ще хвърли вината върху вас — предупреди я Мейсън.
— По какъв начин?
— Не зная — отвърна Мейсън. — Зная със сигурност, че не страда от никаква амнезия, това е чиста измама. Той сам се издаде малко преди да го отведа в полицията.
— Тогава той ще им каже всичко?
— Ще им разкаже всичко до момента, когато е бил ударен по главата. След това той не знае какво се е случило. Не може да си спомни.
— Сигурен ли сте?
— Разбира се — увери я Мейсън. — Трябва да приеме тази версия, защото човек, който страда от истинска амнезия не помни нищо от това, което му се е случило през периода на амнезия.
— Но дали Флийтуд го знае?
— Дявол го взел, знае го — отвърна Мейсън и се изсмя: — Постарах се да му го втълпя.
— А, разбирам.
— Сега идваме на най-важното — каза Мейсън. — Докато мълчахте и не давахте показания, Трег не смееше да действа: да ви обвини в убийство и да говори пред журналистите при уликите, с които разполагаше. Боеше се, че след като залови Флийтуд, нещата могат да вземат друг обрат. Сега положението е различно. Струва ми се, че Флийтуд ще обвини вас. Моята стратегия е отсега да го привлекат като обвиняем.