— Какво искате да кажете?
— Ако мога, ще му го лепна на него — изсмя се Мейсън.
— Но защо?
— За да ви спася.
— Искате да кажете, че ще му скроите лъжливо обвинение в убийство?
— Така ще го впримча, че наистина да му стане жежко и да започне да се гърчи. Разберете, с версията си за амнезия той има предимство, крие се зад пълната липса на памет. И става много уязвим, защото независимо, че не може да бъде разпитван в полицията за онова, което се е случило след удара в главата му, той естествено не може нищо да отрече. Следователно, мога да го обвиня във всевъзможни престъпления и той не е в състояние да се защити. Трябва да ги приеме с наведена глава и единственото оправдание, че не помии. Ще трупам съчки, докато каруцата се преобърне.
— Но ако предположим, че… ако предположим, че дотогава измисли версия, която…
— Точно така — съгласи се Мейсън. — Ще се помъча да форсирам нещата, преди да успее да измисли каквото и да било. Веднъж притиснат до стената, той ще се опита да хвърли обвинението върху вас. Ще се кълне в Дявола и Бога. Досега само двама души може да са убили съпруга ви и да сложат трупа в колата ви. Вие и Флийтуд. При подобен процес симпатиите ма обществеността са от голямо значение. Ако откажете да говорите, ако следователят окаже истински натиск върху вас, този факт бързо ще получи гласност на страниците на вестниците, ще събуди подозрение към вас и ще отблъсне читателите. Утре сутринта Трег ще ви разпита. Трябва да отговаряте свободно и откровено. Ще се помъчите да го убедите, че сте невинна. Няма да е лесно. Ако сте искрена, ще успеете. Ако не сте, по-добре обмислете още веднъж…
— Аз казвам истината, мистър Мейсън.
— Тогава няма какво повече да ви кажа.
— И ще отговоря на въпросите на лейтенант Трег.
— Направете така, че подозренията да паднат върху другия — посъветва я Мейсън. — Говорете чистосърдечно с Трег. Позирайте за вестниците. Изповядайте се на всички, без да скривате нищичко. Единственото важно нещо е да казвате истината, защото ако се опитате да излъжете, ще ви хванат, а ако ви хванат в лъжа, това ще означава доживотен затвор, дори смъртно наказание.
— Казах ви истината, мистър Мейсън.
— Е, добре. В осем утре сутринта започвате предаването.
— И смятате, че ще успеете да принудите Флийтуд да говори преди този час?
— Аз ще се поразшетам и така ще притисна Боб Флийтуд до стената, че нервите му няма да издържат.
— Изключително мил сте, мистър Мейсън — благодари му тя.
— И още как! — засмя се Мейсън. — Мимоходом, докато им казвате, че Патриша е резнала края на плета с колата си и сте открили там Флийтуд в безсъзнание, гледайте да подчертаете, че Патриша не е мислела, че е ударила някого.
— Но това не е утежняващо вината обстоятелство? Патриша би трябвало да знае, нали?
— Естествено, че би трябвало да знае. Нима мислите, че тя го е блъснала?
— Но как, мистър Мейсън… аз… Сигурно е тя!
— Пфу! — възмути се Мейсън. — Съпругът ви е паркирал така, че Патриша да мине през плета. Именно съпругът ви е открил Флийтуд, проснат в тревата.
Очите й се разшириха внезапно, тя осъзна какво се бе случило:
— Според вас всичко това е било клопка…
— Разбира се, че е било клопка — увери я Мейсън. — Мъжът ви е ударил Флийтуд по главата. Мислел е, че го е убил. Трябвало е по някакъв начин да скрие трупа, при това на човек с фрактура на черепа. Най-доброто, което е могъл да измисли, е било да внуши на Патриша, че тя го е блъснала с колата си, и обвинението да падне върху нея.
Мисис Олрид притисна кокалчетата на пръстите си към устните си.
— Обмислете всичко още веднъж — посъветва я Мейсън. — Не наблягайте на това обстоятелство. Оставете на лейтенант Трег да се досети. Така ще бъде негов плюс.
И Мейсън излезе, като я остави замислена.
ГЛАВА XIV
— Тук ли е Дрейк? — попита Мейсън нощния пазач, който го отведе догоре с асансьора.
— Да, дойде преди петнайсет-двайсет минути. — Вие двамата май работите денонощно.
— Само гледаме да не се правят много пакости — пошегува се Мейсън.
Дрейк имаше телефонистки двайсет и четири часа в денонощието, затова Мейсън, като отвори вратата на бюрото, посочи с палец към вътрешния кабинет на Дрейк и повдигна въпросително вежди.
Момичето, което в момента вдигаше слушалката, кимна и махна с ръка.
Мейсън отключи вратата откъм тясната чакалня, тръгна по дългия коридор и влезе в кабинета на Дрейк.